Детство без компютри и интернет
В последните дни на лятото, когато ваканцията е към края си, а птиците стягат своите пъстри кервани за дълъг полет на юг, ни наляга носталгия и мъничко тъга по изминалите безгрижни дни, независимо от възрастта.
И ако в единадесетте от 12-те месеца в годината децата ни са затворени у дома, пред компютрите и телевизионните игри, то в напълно недостатъчния един, лятото е онова наистина магично и завладяващо време, в което всички заедно можем да се насладим на природата и света около нас, да го погледнем с други очи, да го споделим заедно, да открием колко много забавни, интересни и любопитни неща са скрити съвсем близо до нас и чакат да бъдат открити. Рядко децата ни ги познават, защото, улисани в ежедневието си, рядко им обръщаме нужното внимание и пропускаме да ги покажем на децата си, а те, за да наваксат нашето отсъствие, не се отделят и за миг от съвременните технологии и средства. Мащабите на техните умения в боравенето с тях често достига мащабите на зависимост.
И тук идва значимостта на нашия опит и отговорност да им покажем, че в света извън стаята с компютъра има вълнуващи, любопитни и непознати неща, по-хубави от всяка компютърна игра.
Фотографката Изабела Урбиняк прекарва лятната ваканция с децата си извън града, където няма интернет, компютри и конзоли. Това време тя използва, за да запечати в кадри неповторими моменти от живота на децата извън матрицата, когато са сред природата – свободни и истински щастливи.
Като майка, тя осъзнава колко е важно децата да опознаят реалния свят, да почувстват сладкия вкус на свободата, да играят на воля сред природата, да са безгрижни и щастливи.
Снимките, които Урбиняк споделя, са изпълнени с неподправени моменти на обич и споделяне.
Погледнете тези снимки и вие – те са пълни със свобода! Не ви ли връщат назад във времето, когато вашият собствен живот през летните ваканции се случваше навън – по съседските дворове, в градините край реката,изпълнени с аромат на сочни праскови и слънчоглед.
Цялата фотосесия можете да видите тук.
Източник: adme.ru
Текст: Нели Терзиева
4,238 преглеждания