Шест сдружения на родители на деца с хронични заболявания са внесли жалба в Министерството на здравеопазването във връзка с бездействието относно това, че децата им са оставени без медицински грижи в яслите, детските градини и училищата.
Законът за здравето от 1.01. 2017 г. гласи, че тези деца имат право на здравни грижи, но та практика нес е изпълнява.
От медицинска грижа имат нужда децата с диабет, епилепсия, хемофилия, адренална недостатъчност и други болести, но медицинският персонал в детските заведения отказва да я предоставя, защото това не му е вменено като задължение в наредба, се посочва в жалбата.
Въпреки че изменението на закона е прието още през 2016 г., и до днес две наредби на здравното министерство не са изменени, така че тази разпоредба да може да се прилага, пишат сдруженията „Асоциация хипофиза“, „За инсулинови помпи“, „Докосни дъгата“, „Спина бифида и хидроцефалия“, „Диабет, предиабет и метаболитен контрол“ и фондация „Живот със синдром на Даун“.
Става въпрос за деца с хронични заболявания, които нямат друга пречка да посещават тези заведения, освен невъзможността сами да извършат т. нар. подпомагащи медицински грижи, които иначе извършват техните родители в къщи – например поставяне на инжекция инсулин, смяна на памперс, катетри при децата със Спина бифида, даване на медикаменти и/или други подобни действия, които не представляват каквато и да е трудност или прекомерна грижа от страна на медицинския персонал в съответното заведение.
На практика, въпреки че детските ясли, градини и училища в България са може би най-добре обезпечените откъм медицински персонал заведения в сравнение с другите страни-членки от ЕС, все още за децата с хронични заболявания, изискващи медицинска грижа, е обективно невъзможно да посещават ясли и градини, а посещаващите училище деца се грижат сами за себе си, доколкото могат, без да разчитат на медицинска помощ, пишат сдруженията на родителите.
Те напомнят, че в момента семействата със своите данъци плащат заплатите на медицински сестри и лекари, работещи в детските ясли, градини и училища. В същото време в повечето случаи тези дипломирани медицински лица отказват да дават лекарства и поставят инжекции, тъй като това не е тяхно задължение според сега съществуващата подзаконова нормативна уредба. Така, за да може майката на хронично болното дете да започне работа (необходима и за да покрива по-високите медицински разходи), се налага баби, дядовци и по-големи братя и сестри да ходят в градината и училището, за да мерят кръвна захар, да бият инсулин и да дават лекарства.
Сдруженията обявяват за недопустимо незаконосъобразното бездействие на държавата към тези деца и настояват за незабавни промени в нормативната уредба.
