Децата трябва да се научат да са мокри, да им е студено и да се справят с това, казва Джейн Уилиамс Зигфридсен в разказ за опита си в горски детски градини на Дания, станали особено популярни напоследък.
Само, който е правил кюфтета от кал в детството си, той може да разбере удоволствието от подобен подход в образованието.
Джейн Зигфридсен попада в Дания преди 23 години с група студенти, които посвещават времето си на ранното предучилищно обучение. „Бяхме чували толкова много за датските детски градини и исках да видя с очите си какво е толкова специално при тях“, спомня си тя.
„Първата детска градина, която посетих, беше в покрайнините на града. В нея нямаше нищо различно, оснен факта, че там нямаше никой!“
Джейн намира децата и възпитателите им в близката горичка. Децата, напълно необезпокоявани се катерят по дърветата, тичат на воля и дори дялат пръчки с ножове, при това със завидна увереност, доволни, щастливи и най-вече спокойни и уверени.
Възпитателите също присъстват в тази картина без притеснения и тревоги.
Въпросът е как е възможно това?
Оказва се, че децата са доста сръчни в това, което правят, а педагозите им имат доверие и се отнасят към тях като към добре подготвени възрастни с чувство за сътрудничество и работа в екип на различните възрасти.
Джейн Зигфридсен вече 19 години работи и живее в Дания, и определено вече има смелостта да каже, че напълно разбира и цени особено този педагогически подход, при който децата се обучават и развиват на открито.
Макар да изглежда забавно, това обаче съвсем не е толкова лесно и педагозите и родителите трябва да имат много ясното разбиране за това какво се случва във всеки един момент, така че, да могат да се включат в процеса на обучение и възпитание на децата.
Датският опит получава широко разпространение през последните 14 години, най-вече чрез курсове за представители от различни страни, сред които от Австралия, Китай, Великобритания, САЩ, Южна Америка, Канада и Гърция.
Най-често изпитваните чувства при сблъсъка с датския метод е смес от страх и очарование, а мнозина казват, че този опит е променил живота им изцяло.
Това, което обаче се случва в Дания, не може да бъде лесно интегрирано в обучението на деца от други държави, най-вече поради културни, обществени и екологични различия, но някои практики биха могли да се приложат успешно.
Много учители, видели какво правят предучилищните педагози в Дания се вдъхновяват и събират смелост да излязат със своите възпитаници извън затворените помещения на детските градини.
Редица специалисти по детска и предучилищна педагогика признават огромните ползи за децата от времето, прекарано сред природата, на открито. На първо място мозъкът на тези деца се развива и работи по-добре, скелета и мускулатурата също, а социалните умения се развиват на по-ранен етап от развитието на децата, което определя социалното благополучие на всяко дете.
Не на последно място, децата, отглеждани по този метод са няколко пъти по-здрави от връстниците си, посещаващи обикновени детски градини.
