Децата от селските райони и малките градове на практика са лишени от възможността да се включат в Националната програма за профилактика на оралното здраве. Начинът, по който се е работило досега елиминира тези от тях, които с в неравностойно положение – от социалните домове, от семействата с нисък материален статус и от учебните заведения за групи със специални образователни потребности.
Този извод представиха водещи български детски дентални лекари по време на форум в столицата, който се проведе през уикенда като финална проява от информационната кампания на МЗ за популяризиране на програмата, чиято цел бе да обхване с профилактични мерки децата от 0 до 18 годишна възраст. След серия от срещи във всички области на страната организаторите на кампанията алармираха за сериозни слабости в подхода към постигането на основната задача на програмата, които в крайна сметка компрометират доброто намерение и поставят под съмнение крайната й ефективност.
Свидетели сме на недобра информираност на родителите извън големите градове и на практическа невъзможност те да достигнат до дентален лекар, който може да поеме силанизацията на децата им, подчертаха от агенцията партньор на МЗ, организирала срещите.
„Сред денталните лекари също информацията не беше достатъчна, но като специалист бих искала да попитам най-вече защо фокусът е поставен единствено върху силанизацията на децата между 6 и 8 години, а програмата претендира да бъде насочена към профилактика на оралните заболявания при деца от 0 до 18 годишна възраст? Профилактиката е едно много по-широко понятие, а в този случай нещата бяха сведени само до силанизацията“, стартира изказването си проф. Росица Кабакчиева от Факултета по дентална медицина в София. Самото понятие „профилактика на оралните заболявания“ включва много компоненти и много разнообразни дейности, за които нито се говори, нито се прави нещо, допълни още тя. Такива активности например са работата с родителите, работата в детските градини и училищата, обучението на децата в принципите на оралната хигиена. Сега те просто са забравени, допълни още проф. Кабакчиева и риторично попита: „Сега поставяме ударението върху силанизацията на шестите постоянни зъби при децата на възраст 6-8 години, а какво правим с останалите деца от другите възрасти – от 0 до 6 години и от 8 до 18 години? И още нещо – при това ниво на засегнатост от кариес защо не се помисли за силанизация и на петите и седмите постоянни зъби, което ще разшири малко възрастовия периметър на тази мярка, но ще даде много по-добър ефект“, добави още специалистката.
„Като дългогодишен детски дентален лекар и университетски преподавател не мога да не скрия притеснението си от факта, че откакто програмата съществува, в нея са ангажирани едни и същи колеги. Не се дава възможност на млади дентални лекари да се включат в програмата, а имаме немалко млади специалисти, които имат желание да работят, защото обичат децата и имат подход към тях. Като цяло контактите с регионалните координатори не винаги са лесни и безпроблемни“, коментира доц. Росица Стоилова от Факултета по дентална медицина в Пловдив. В допълнение тя отбеляза, че подходът към детското орално здраве трябва да бъде преосмислен и поставен на много по-широка основа с фокус върху превенцията.
Интересът на родителите е малък, те дори не откликват на покани за безплатни прегледи в Дните на отворени врати, няма разбиране от страна на училищните ръководства, трябва да бъде активизирана работата с институциите, обобщи доц. Стоилова и в заключение подчерта: Когато говорим за национална програма, тя трябва да бъде съставена отговорно, с отчитане на професионалните становища и ясно разписани мерки за задълженията на институциите.
Днес кариесът се счита за поведенческо заболяване, а неговата превенция, респективно превенцията на усложненията му, трябва да включва много добра информираност на семейството, съпричастност на образователните институции и равнопоставеност за всички деца, независимо дали те са от град или село, от централни или квартални училища, от заможни или от социално слаби семейства, казаха още специалистите по време на дискусията. Те подчертаха, че ако се търси модел на ефективна грижи, той не може да бъде успешен без участието и съдействието на регионалните инспекторати по образованието и на социалните служби.
„Определянето на риска от кариес, съставянето на индивидуални планове за профилактика, осигуряването на безпроблемен достъп до дентален лекар трябва да е гарантирано за всяко дете, в това е смисълът на една истинска национална профилактична програма“, подчерта доц. Наталия Гатева от Факултета по дентална медицина в София.
Едно от важните предложения, които бяха дискутирани по време на срещата е да бъде организирано насочено обучение за дентални хигиенисти, каквито съществуват в други страни и са включени като специалисти в националните класификатори на професиите. Подготовката на тези кадри не изисква голям ресурс, те могат да бъдат много полезни с труда си и с тяхна помощ се постигат много добри резултати в профилактиката на оралните заболявания, подчерта експертът Силвана Трендафилова.
Ако в момента здравните медиатори запълват една празнина от грижи особено сред уязвимите социални групи, то денталните хигиенисти също ще могат да бъдат полезни и то в много по-широк план, изразиха мнение участниците в срещата.
Ако искаме да постигнем положителни промени в областта на детското орално здраве, трябва да си подадем ръка с колегите акушер-гинеколози, неонатолози, педиатри и лични лекари, защото такова взаимодействие засега липсва, а то ни е крайно необходимо, казаха още вместо заключение денталните лекари и потвърдиха готовността си да работят в тази посока.
Източник: zdrave.net
