Децата, дисциплината и естествените последици
Оставете детето си само да понесе естествените последици на действията си – така ще му помогнете да си изгради здрава самооценка.Това е един от най-ценните инструменти, с които разполагаме. За съжаление малко родители го използват.
Да разгледаме темата за естествените последици:
На закуска детето не яде това, което е в чинията му. То се помайва, играе си и прави всичко друго, освен да се храни. Майката не се ядосва и не го заплашва с наказание. Тя просто вдига масата и оставя нещата в ръцете на естествените последици. След малко детето вероятно ще поиска да хапне нещо. Тогава майката може да му отговори: „Съжалявам, ако си гладен. Неприятно е, но ще трябва да изчакаш до обяд.” Гладът, който детето изпитва, е естествената последица от отказа му да закусва. Той ще внесе промени в поведението му далеч по-бързо, отколкото всяко мъмрене или наказание.
Един от проблемите, които много родители от години споделят с мен, е, че децата им „се размотават”, когато се приготвят за училище. Доста майки са ми разправяли какви мъки преживяват всяка сутрин и как изпращането на детето ги докарва до истинско нервно изтощение. Тръгването на училище се превръща в дългосрочно изпитание, белязано с непрекъснатата съпротива на детето и разправиите му с майката.
На тези майки казвам, че от тях се искат три неща: да решат предишната вечер заедно с детето какво ще облече то сутринта и да извадят от гардероба дрехите му; да го събудят навреме; да му приготвят закуската също навреме. После да оставят детето да се оправя само – да се измие и облече; да закуси; да си подреди чантата и да отиде на училище.
Когато излагам този план на някоя майка, тя неизменно ми казва с обезсърчен глас:
– Знам какво ще стане, ако направя така!
– Е, и какво ще стане?
– Ще се мотае, колкото може, и ще изпусне училищния рейс.
– И какво от това?
– Ами ако го изпусне, ще трябва аз да го карам с колата.
-Защо?
– Ако не го закарам, ще закъснее за училище.
– И какво от това?
Продължавам да питам „И какво от това?” и „Какво ще стане, ако…?” Искам по този начин да й покажа, че престане ли да предпазва детето си от естествените последици от действията му, те по-добре от нея ще насочват поведението му. Ако естествените последици са приятни, детето ще продължи да се държи по същия начин. Ако не са, ще изпита необходимост да промени нещо, освен ако ние, родителите, не се намесим, за да го предпазим от онова, което логически може да му се случи. За съжаление именно така става обикновено. Когато родителите спестяват на детето си неприятните последици от действията му, то не може да се възползва от възпитателната стойност на своя опит. Започва да смята, че мама и татко винаги ще се появяват навреме. А това е вредно за самооценката му и му пречи да се научи да разчита на себе си.
Трябва, естествено, да проявявате здрав разум, когато използвате естествените последици. Ако оставите малкото дете само да види какво ще стане, ако пресече улица, по която минават много коли, резултатът може да е трагичен. В този случай сте длъжни да се намесите и да го възпрете. Но когато естествените последици са леко неприятни за детето, стойте настрана и оставете нещата да следват логичния си ход.
Чудесно би било да се опрем изцяло на естествените последици от.поведението, за да дисциплинираме детето. За съжаление те не винаги са достатъчни. Понякога се налага да създадем изкуствени, за да се справим с непослушанието.
Откъс от книгата „Изкуството да бъдеш родител” на д-р Фицхю Додсън
Прочетете още:
Как да създадем здрава връзка с детето си?
„Изкуството да бъдеш родител“ от д-р Фицхю Додсън
Езикът на уважението. Родители-деца
14,145 преглеждания
