“Изкуството да бъдеш родител” от д-р Фицхю Додсън

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

 

На какво играе детето през първото юношество

Да се спрем сега на един по-приятен аспект на „първото юношество” – обучението чрез игра. Съоръженията и игрите, за които говорих, когато ставаше дума за прохождащото дете, все още трябва пълноценно да се използват. Но от две до три години детето очаква да прибавите нови, свързани с по-високата му степен на зрялост.

  След като искаме от него да не се забавлява с отпадъците от тялото си, не е зле да му осигурим възможност да го прави с пясък, пръст, вода, пластелин , боя и глина.

  „Играта с вода” запазва цялото си значение за дете на тази възраст. Позволете му да използва мивката или ваната. Двегодишното дете страхотно обича да топи разни гъби във водата и да ги изстисква, да пълни и излива пластмасови чаши или съдове. На вас тези игри несъмнено много бързо ще ви досадят, но не и на детето. Родителите често се учудват, че то може с часове да си играе с вода.

  За да разнообразите игрите с вода, дайте му кухненски съд и кукленски дрехи или кърпичка „за пране”. Ще му харесат и пластмасовите сламки, с които да духа във водата и да извършва някои физически опити на своето ниво. Малко настърган сапун също ще свърши добра работа. Сапунените мехури и пяната са истинско чудо за човек на две години. А плуващите играчки ще направят игрите му още по-занимателни.

  Не забравяйте, че през първото юношество детето обича да почиства, след като е изцапало или намокрило мястото, където си е играло с вода. Опитните родители успяват навреме да се възползват от тази склонност, защото по-късно тя изчезва. Така че оставете го да избърше предметите с гъба или с голям попиващ парцал.

  На тази възраст детето обича и да „рисува” навън с вода. За това му е достатъчна голяма четка и кофа с вода. Харесва много и материалите, които може да моделира по вкуса си, като пластелин и глина. Пластелинът е очевидно предпочитан от майките, защото цапа по-малко от глината. Можете да го купите или да го направите сами. Ето една проста рецепта: смесете две чаши брашно и чаша сол. Прибавете необходимото количество вода, за да придадете на сместа консистенцията на тесто. Ако много лепне, добавете още брашно. В зависимост от пропорциите, пластелинът ще бъде по-мек или по-твърд. За по-красиво замесете вътре някой хранителен оцветител, както и малко парфюмиран талк, за да мирише по-приятно. Една-две капки олио ще му позволят да се запази по-дълго. Съхранявайте го в найлонов плик – издържа около месец.

  Когато децата на тази възраст си играят с пластелин, те не правят от него нищо определено. Интересува ги самият материал. Обичат да го мачкат, месят, натискат, опипват и да му придават различни форми. Това много ги отпуска. Най-добрите сечива са им ръцете. Но след като известно време моделират с ръцете си, предложете им за разнообразие шпатула.

  Изрежете от шперплат квадратен плот със страна петдесет сантиметра и го лакирайте, за да може детето да моделира пластелина или глината си върху него. Постелете на пода найлон или мушама, на масата под плота вестници и сте готови.

  Друг предмет, за който детето ви е дорасло и който ще му служи, докато тръгне на училище, е черната (или зелена) дъска. Тя трябва да е поне метър и двайсет широка, за да може то да драска или рисува с големи жестове, без да се ограничава или въздържа. (Странно е колко малко родители се сещат да подарят черна дъска на двегодивните си деца.) Дъската може да се закове на стената в детската стая. Като образователна играчка тя дава най-различни възможности.

  Поставете бели и цветни тебешири в кутия или на поставка, прикрепена към черната дъска. Детето вече може да драска колкото си иска именно там, а не където му падне. Но ще бъде учудващо, ако именно в поривите , свойствени на възрастта му, поне веднъж не „кръшне” към стените на апартамента ви.

  Драсканиците са прелюдия към писането и рисуването. Дете, което не е имало възможност свободно да драска, ще започне да пише и рисува по-късно от другите. Когато се появява на бял свят, човек не е способен да координира движенията на палеца с тези на другите пръсти така, че да държи молива или перото. За да овладее техниката на писането и рисуването, той трябва достатъчно да е упражнявал малките си мускули. Тъкмо драскането е начинът, по който детето ви се научава да координира тези мускули, за да борави с молива.

  Черната дъска има много предимства. Тя е предмет, който детето ви може да използва през цялата си предучилищна възраст , както и в първи клас. И ще му е от голяма полза, когато се учи да пише и рисува във възрастта между три и шест години.

  Сега вече е време за пастелите. (Избягвайте да давате пастели на едногодишно дете, защото то ще се опита да ги изяде.) Хартията трябва да е достатъчно голяма за жестовете му. Амбалажната хартия върши добра работа. Можете да използвате вестници. Детето ще рисува и драска върху тях със същия плам и удоволствие, с които го прави върху белия лист. Голямо парче правоълълен шперплат е подходяща упора за рисуването. Закрепете отгоре му хартията с щипки за пране или за сушене на картини. За тази възраст, разбира се, изберете дебели и не много чупливи пастели.

  А сега включете в дейностите му рисуването. На статив. Закрепете го на стената, така ще е по-стабилен от триножниците, които лесно падат. Ако имате достатъчно място, един прикрепен към стената статив вкъщи и един здраво забит в земята триножник навън ще направят детето ви истински щастливо. Можете и сами да изработите външен статив от шперплатов плот с размери един на половин метър – достатъчно голям, за да побере разгънат вестник. Вземете две дървени трупчета, дебели около пет сантиметра, и ги фиксирайте в долните ъгли на гърба на плота, така че последният да е леко наклонен, когато го монтирате. В двата горни ъгъла пробийте по две дупки, които ще ви позволят да закачите плота на пирони или гвоздеи, забити в оградата или в някоя стена. Върху паното заковете рафтче с ръб, където да слагате тасчетата с боя. Всякакво пластмасово гърненце със завинтващо се капаче върши работа. Детето може да топи четката си направо в гърненцето. Завийте капачето след русуването. Ще бъдете по-спокойни, ако сложите на детето престилка или го облечете в стара таткова риза с отрязани краища на ръкавите и закопчана на гърба.

  Използвайте водни бои и предвидете добър резерв от хартия. Запасете се с вестници или вестникарска хартия, или пък амбалажна хартия. Ако имате късмета даа живеете до печатница на вестници, поискайте да ви дадат хартиени изрезки. Повечето печатници на вестници притежават такива.

  На тази възраст с четката трябва да се борави лесно. Не давайте на детето много малки или с тънки дръжки четки. То се нуждае от четка с дълга дръжка и с дебелина на космите в края от поне един сантиметър. Нека отначало използва само един цвят. Когато свикне с него и мине известно време, можете да прибавите и втори.

  Някои родители взимат рисунките на двегодишното дете за картини и питат: „Какво е това?” Грешка, защото детето на тази възраст не рисува картина в разпространения смисъл на думата. То по-скоро си прави опити с цветовете и линиите. Очаровано е от начина, по който може да произвежда цветове и линии. А когато спре да рисува, вече не се интересува от „творбата” си. Важното е било да експериментира и да действа. Чрез рисуването е изразило дълбоките чувства, които още не може да назове с думи.

  Всичко това сигурно ви кара да зададете въпроса, който се върти в главата ви: за какво е цялата тази каша от пластелин, глина, пастели и бои? Необходимо ли е родителите да правят толкова усилия? Отговарям „да” без всякакво колебание! Малчуганчето ви още не се е научило да формулира всичко, което изпитва. Дейностите, несвързани с речта, му помагат да изрази чувствата, за които още не разполага с названия, както и онези, които никога няма да имат такива. Те обогатяват и развиват неговата афективност, подсъзнанието и интуицията му.

  Във възрастта на първото юношество игрите навън не губят значението си. Катерушката е все така ценена игра. Каручка за дърпане, велосипедче на три колелета, за да върти педалите, големи топки за търкаляне и бутане, обемисти кухи кубове за премятане и подреждане – всичко това ще помогне на детето да развие дългите си мускули и да придобие сила и ловкост. Пясъкът и водата също продължават да имат успех.

Откъс от книгата на д-р Фицхю Додсън “Изкуството да бъдеш родител”, изд. Колибри, 2005г.

Научете повече за книгата на д-р Додсън тук.

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Posted in: Полезно

4,823 преглеждания

Comments are closed.