Деца в гаранционен срок

Преди време моя близка обичаше да стряска малкия си син с репликата, че ако не слуша, ще го върне в магазина, понеже така и така бил в гаранционен срок. Милото момченце нищо не схващаше естествено, освен може би, че ако не слуша, ще му се наложи да се раздели с мама и тате. А, ние възрастните, се смеехме глуповато, сякаш наистина имаше нещо забавно в тези заплахи, от което хлапето се чувстваше още по-зле, а майка му се чувстваше звезда в собствените си очи, привличайки вниманието на околните, макар и само за няколко мига.

Днес, няколко години по-късно, оказва се, в България съществува безпрецедентната и напълно реална подобна възможност.

Възможността осиновители да вземат дете от институция, да пробват родителските си умения и познания и ако се окаже, че не им е по силите или просто не им хареса „тая работа“, да го върнат.

Да, точно така, да го върнат като купения миналата седмица телевизор, зимните ботуши, прокисналото мляко!

Чл. 106 от Семейния кодекс на Република България им дава точно това право. При това независимо преди колко години е осъществено осиновяването.

Не съм сигурна за вас, но този закон ми се струва тотално сбъркан. Защото, според него всяко осиновено българско дете може да се третира като най-обикновена стока. Ако си мислите, че само си пишем, за да се намираме на работа, ще споделя още нещо: „Според закона за защита на потребителите нехаресана стока може да бъде върната в магазина до 14 дни след покупка. Срокът започва да тече от датата на сключване на договора за услуги или от датата на приемане при договор за продажба. Това важи и за онлайн покупки, както и за такива, направени извън магазин – например от амбулантен търговец, по телефона или по пощата. Тогава срокът от 14 дни започва да тече след получаването на стоките. По закон в рамките на тези две седмици можете да се откажете от своята поръчка поради каквато и да било причина – дори ако просто промените решението си.“

Абсурдно, страшно и буквално лишено от всякаква човещина се оказва съществуването на възможността да върнем осиновено от нас дете в институцията, от която сме го взели. И ако закупената от всеки от нас стока обикновено можем да върнем в срок между 7 и 14 дни, при разсиновяването срокът е не просто 14 дни. Можете да „върнете“ детето дори и след 14 години.

Независимо от опитите на много неправителствени организации и асоциации този закон да бъде променен, до момента промени в това законово положение няма.

Още по-неприятно е, че съществуването на подобен закон предоставя възможността на хора, чиито емоционални устои и желание да станат родители не са напълно ясни и добре обмислени и по този начин в системата влизат хора, без сериозни родителски намерения, а от друга страна децата, макар и изведени от институция, не са спокойни и сигурни в средата, в която са попаднали, а това често е още по-съкрушително и пагубно за тях. Страхът от това да не бъдат отново изоставени променя начина им на мислене, а поведението им в повечето случаи се ръководи от единствената цел да останат в дома на осиновителите си, за което са готови да направят всичко, което би довело до прояви на крайности и дори противообществени прояви.

Според чл. 106 от Семейния кодекс: „Осиновяването се прекратява от окръжния съд при тежко провинение от едната страна или при наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения.“

Формулирането на „други обстоятелства“ , за съжаление, а и както обикновено, варира в широки граници и включва всякакви абсурдни причини – от възрастови кризи до невъзможността детето да свикне с домашния любимец на семейството.

През 2014 г. са подадени 26 молби за прекратяване на осиновяването, и което е още по-страшно, 15 от тях са одобрени, по данни на ДАЗД (Държавната агенция за закрила на детето) През 2013 г. броят на одобрените молби е бил 16.

На фона на приблизително 700 осиновявания годишно, 15 прекратени не са голям брой, според сухите статистики, но емоционалната травма, която тези деца преживяват не може да се сравни с никое друго преживяване през детството, а усещането, че си отхвърлен не веднъж, а два или дори три пъти е дълбока и неизлечима душевна травма за цял живот.

Ако приемем, че сте осиновител, но се разколебаете в намеренията си, процедурата е лесна. Пишете молба за прекратяване на осиновяването и посочвате „основателна“ причина. Статистиката показва, че почти в половината от случаите съдът отхвърля молбата със съвет към родителите да потърсят помощ от специалист, за да намерят начин да изгладят отношенията си с детето и да намерят път към него. В много от случаите обаче родителите обжалват решението на съда или след време подават нова молба.

В страните от еврозоната такава възможност не съществува. У нас по думите на доскорошния омбудсман Константин Пенчев „практиката показва, че прекратяването на осиновяването често причинява тежки психологически травми у децата, отстраняването на които е труден и дълъг процес, поради което прилагането на тази разпоредба е в противоречие с интересите на осиновените деца“.

Според психолозите осиновяването е акт на създаване на трайна връзка, която превръща детето и осиновителите в семейство, поради което възможността за „връщане“ не бива и не може да съществува.

текст: Нели Терзиева