Детето в спалнята на родителите
Прочети още Да спим с бебето – да, не, понякога?
Процесът на опознаване на света при детето има няколко критични момента – един от тях със сигурност е зараждащият се интерес към секса при възрастните.
Как да удовлетворим интереса на малкия човек към интимността между мама и татко? Как да реагираме, ако детето случайно попадне на жива сцена от сексуалните отношения между родителите си?
На тези и други въпроси се опитва да отговори френската психоаналитичка Франсоаз Долто в своята книга „Основни етапи на детството“.
Преди да стигнем до въпроса за секса, пречупен през детските възприятия, е добре да разгледаме друг проблем – за мястото на детето в спалнята на родителите, колко време да продължи гостуването му там, как ще се отрази то на неговото светоусещане. Ето какво смята Долто: „Родителите дори не предполагат, че бебе, присъстващо на сексуалните им отношения, е в постоянна връзка с майка си и баща си, дори още повече – докато спи.“ Дори когато детето е във власт на несъзнателното, т. е. съня, то продължава да общува с околните. Нещо повече – насън сме още по-възприемчиви, отколкото в будно състояние. От множество опити е известно, че насън и под хипноза можем да научим всичко. В заспало състояние доброволци са научавали чужди езици само чрез слушане. В случая с бебето не е по-различно – неговите собствени нагони са свърхизострени по време на сексуалния акт между родителите. То реагира, като настройва своите собствени средства на желание, търси физическо удоволствие или нежност от телесна близост.
Без съмнение така стоят нещата и още докато детето е в утробата на майка си – човешкият индивид присъства заедно с цялото си либидо още в самия ембрион. Този индивид е силно зависим от емоционалните изменения и кръвообръщение на майката, които ускоряват или забавят вегетативния му живот. По тази причина в други култури, преди всичко полигамните общества, жената спира да води полов живот от момента на забременяване до края на кърменето. За нас това табу вече не съществува. Все пак е трудно да се каже доколко сексуалният живот на майката вреди или не на бъдещото новородено.
Наблюденията все пак показват, че ако родителите правят любов в негово присъствие, докато спи, детето също е обладано от желания – събужда се, иска да суче, подмокря се в необичаен момент на нощта, плаче или поне има нужда от внимание и успокоителни думи.
А ако все още не реагира, значи насън е регресирало към някакво архаично и въображаемо състояние, в което се е „сляло напълно със своите родители, които почти не разграничава в това смесено успокояващо двуглаво същество „мама-татко“. в изначалното триединство на желанията, както е било в мига на неговото зачеване.“
И така, децата много добре разбират, преди всичко интуитивно, същността на интимните отношения. Несъзнателно те знаят всичко.
Ако детето завари родителите си по време на любовен акт, това едва ли е толкова вредно преживяване, стига, разбира се, родителите да не се преструват и упорстват: „Не е вярно, нищо не си видял или пък лъжеш.“
„Родителите трябва да разберат, че детето е свидетел, който реагира, а когато „не разбира”, започва да тълкува видяното. Най-добрият вариант е да се избягва самото му присъствие в спалнята или да се заключва вратата по време на сексуални отношения.”
Ако все пак детето стане случаен свидетел, то не бива да го мъмрим, а на достъпен за него език да му разясним, че мама и татко имат нужда да се гушкат и докосват, защото се обичат, че това е нормално за възрастните и в него няма нищо срамно и най-вече, че е важно да то зачита свободата и спокойствието на своите родители.
„Понякога детето изразява своите фантазми: „Много добре знам, че докато спя, ти даваш на татко да суче, а той ти прави разни неща отзад…“ Никога не бива да се подиграваме, нито да се ядосваме, нито да оставяме детето да говори подобни неща. Впрочем това е един от начините, по които детето опознава света – като говори погрешното, за да научи вярното.
В такива случаи трябва да му кажем истината, дори и под шеговита форма: „Не, грешиш, не става точно така. Сексът няма нищо общо с начина, по който ядем, пишкаме или акаме. По-късно ще разбереш какво е.“
Позицията на Франсоаз Долто е, че е най-добре да няма деца в спалнята на родителите. Не малко жени оправдават нежеланието си за правене на секс с партньора си именно поради присъствието на детето в стаята. Но тук очевидно става въпрос за проблем в двойката.
Детето не бива да бъде „нашественик“ в спалнята, най-добре е възможно най-скоро то да бъде отделено самостоятелно в своя стая. Това с положителност ще повлияе както на половите взаимоотношения между мъжа и жената, така и върху самостоятелността на детето. Много майки се притесняват, че така няма да чуват детето през нощта, ако ги вика – това са неоснователни притеснения, тъй като майчината бдителност се запазва насън, независимо дали детето е наблизо или не. Добър вариант е двамата партньори да се редуват – като посещават и наблюдават съня на детето и така осигуряват спокойствие за всички членове на семейството.
Авторката не твърди, че „отделянето на детето“ ще бъде лесен процес, особено при майки, които обясняват тревожността и нуждата си от контрол с грижата за детето. Но няколко месеца след „разделянето по стаи“ родителите ще бъдат все по-рядко обезпокоявани, а детето ще се развива по-добре.
Силвия Стоянова
20,346 преглеждания
