Детето на възраст между една и три години
След първата годинка започва нова фаза от развитието на детето. Това е т.нар. фаза на Аз-а. Тя приключва някъде между третата и четвъртата година* на детето. Това е фазата на развиване на индивидуалността, на първите осъзнати взаимоотношения с връстниците и на първите „да” и „не” на малкия човек.
Общуването с другите деца в тази фаза се изразява чрез сблъсъци и конфликти и не толкова чрез сътрудничество. Значението на тези неразбирателства не бива да се подценява от родителите. Чрез тях детето се учи да отстоява собствените си нужди и да се отдели за първи път от майка си. Думата „Не” дава на детето непозната до тогава сила. Тя е особена привлекателна с това, че детското „не” може да повлияе и на околните, когато те се съобразят с него. То усеща, че има власт само да избира, а не просто да следва желанията на мама. Намесата на възрастните в най-добрия случай е премерена и не води до крайно отхвърляне на детето от типа: ”Ти сега си лоша”, „Мама ще ти се разсърди”, „Не те обичам такъв” и т.н.
В нашето общество е широко възприет възгледа на „доброто възпитание”, който се изразява в това детето да е послушно, да дава всичките си играчки на другите, да не се кара с тях, да не вика или протестира. Но нека направим един бърз паралел с възрастен, който никога не изразява яда си, винаги гледа да е угоден на околните, изпълнителен е, дори когато това сериозно го измъчва, страхува се от конфликти, за да не загуби одобрението на близки и колеги. Сигурно не бихте желали това да бъде вашето дете, когато порасне. А може би вие самите също все още страдате от някои от посочените последствия на „доброто възпитание” и не ги преживявате като здравословни за вас.
По-благоприятният вариант е този, в който родителят успява да се постави на мястото на детето и да разбере специалните причини за неговото „не”. Ако приема реалистичните желания на детето си и спокойно, но категорично отхвърля нереалистичните. Така ще му помогне да взима самостоятелни решения и да зачита това право и на околните. Важно е детето да израства с усещането, че има право на отказ и лично мнение. Да усеща, че някои от поведенията му не са одобрени от близките му, но това не променя факта, че го обичат и ценят.
В тази възраст детето е достатъчно зряло, за да е в състояние да изпитва чувства на гняв, яд, желание за мъст и подобни. Ако редовно, ние родителите, потъпкваме изявата им, дори когато реакцията им е съвсем адекватна (караме го да яде, когато то не желае, насилваме го да ходи до тоалетната, да даде играчка, с която тъкмо се е заиграло или да прекъснем рязко интересно занимание, защото бързаме да го облечем за излизане), детето свиква да потиска чувствата си, да ги „преглъща”, което съвсем не води до заличаването им. Те са натрупват в него под формата на задържана енергия и затормозяват и възпрепятстват естественото функциониране на малкия, а по-късно – на порастналия човек.
Трябва да се направи баланс в зачитането на детското „Не” – да си дадем сметка кога го фрустрираме, защото на нас ни е по-удобно и кога, защото детето иска прекалени неща. Например, нормално е да не иска да се откъсне от интересната игра, за да излезете навън, да иска да продължи боричкането с татко, вместо да си ляга точно сега, да иска да си запази любимата играчка, вместо да я преотстъпва на някой друг. Но не и да стои един час в морето, да бърка в очите на друго дете, да изяде три парчета торта, да руши обзавеждането в дома и т.н.
Ключово е отношението, с което отхвърляме. В тази ситуация трябва да бъдем уверен възрастен, който знае какво прави и не родител на ръба на нервна криза, който се чувства безпомощен пред капризите на детето.
В тази възраст малкият човек опознава собствените си граници и тези на околните. Те са му нужни, за да се научи да се движи адекватно в света. Може да добие представата, че всичко му се полага и че с един по-настойчив рев и повечко инат може да получи каквото му хрумне. Също така може да разбере, че както то има нужда да казва „не” и да отстоява нуждите си, така и другите имат свои желания, нужди и пространство, с които е нужно да се съобрази. Възможно е и тотално да „забрави” от какво има нужда, да е доволен само когато другите го одобряват, независимо колко напрежение му коства това и колко вина носи ежедневно за това, че не е постъпил правилно.
На добър час на родителите и техните непораснали деца в този пълен с предизвикателства период!
* Разделянето на развитието на детето на периоди е условно. При някои от децата отделните фази се наблюдават в по-ранна или в по-късна от обозначените възрасти. Фазите следват и преливат една в друга без рязка граница помежду им.
—
Сдружение за психично здраве „Вега” е екип от специалисти, с подготовка и опит в различни области на физическото, психичното и социално здраве на човека: Ана Ганчева- Александрова- психолог и психотерапевт, Ирена Анастасова- лекар и психотерапевт, Марина Любомирова- педагог и клиничен социален работник, Полина Гиргинова- юрист и клиничен социален работник.
В момента основната ни дейност е насочена към осигуряване на информация и подкрепа за хора страдащи от разстройства на храненето. Предлагаме индивидуална психотерапия, свързана с депресивни състояния, панически атаки, хипохондрия, зависимости, натрапливости, страхови състояния- фобии, тревожност, сексуални проблеми, трудности в отношенията в двойката и семейството.
Организираме и работа в групи за хора, страдащи от разстройства на храненето, от различни зависимости, както и за хора желаещи да разширят себепознанието си.
Повече информация можете да намерите на сайта ни www.vegabg.com
Още по темата:
Нарцистичната фаза – първите месеци от живота на бебето
Сензорна фаза – вторият етап от развитието на бебето
43,836 преглеждания
