Детето има тайна: как да реагираме?

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

child-secret
Питаме хлапето си нещо, а то казва „Това е тайна, няма да ти кажа!“, като гарнира фразата с подобаващо мистериозно изражение.

Нормално ли е децата ни да имат тайни от нас?

Около третата година от своя живот децата се самоопределят като самостоятелни личности. В тази възраст се появява и желанието да се прикриват някои факти или определена информация от родителите. Това е свързано и със стремежа му да е независимо. Има случаи, в които тези желания са предизвикани от неправилно родителско отношение и прилагане на твърде агресивни стратегии във възпитанието, но понякога нежеланието за споделяне, може да е проявление на интровертност или на аутистични прояви.

Как да разберем какво се случва и как да реагираме?

Най-често срещаната причина за тайните на децата, е, стремежът им да се чувстват важни, значими, специални, загадъчни и интересни. Обикновено децата до 5-годишна възраст споделят „големите тайни“ само и единствено с най-близкото си приятелче в детската градина. Така те напълно задоволяват нуждата си от това да имат тайни в реалния си живот.

Някои деца биват провокирани да измислят свои тайни, благодарение на приказките, които им разказваме и четем. В тях има загадъчни персонажи, магични събития, и често именно те са причината децата да измислят свои собствени, които да пазят в тайна или да споделят само със специално избран свой довереник.

Има обаче и друга категория тайни, които децата крият, с цел да избегнат наказания за поведението си. Например, ако мама е забранила на детето да се качва на стола, за да бърка в шкафа в лакомства, но то въпреки това продължава да го прави в нейто отсъствие.

Друг случай на прикриване на тайна е, ако едно дете се плаши от нещо, за което възрастните са казали, че не е страшно. Например, то се плаши от паяци и не иска да си признае, защото се страхува, че ще му се присмеят, понеже родителите в неговите очи са най-безстрашните хора.

Към тайните на децата е нужно да се отнасяме на първо място с уважение, защото децата, също като възрастните, имат право на лично пространство. Ако едно дете научи, че има право на неприкосновеност на личното си пространство, когато порасне ще може да я отстоява и пази, и няма да позволи на недоброжелатели да прекрачват границите й.

Въпреки, че повечето родители добре разбират това, продължават да се притесняват, че детето крие нещо от тях и това неминуемо ще доведе до нещо лошо. Често притесненията са свързани с това, че детето може да е жертва на насилие извън дома и семейната среда.

Ето няколко лесни за изпълнение техники, които могат да ни помогнат да разберем дали опасенията ни са основателни.

1. Използвайте кукла или друга играчка, която да натоварите с ролята на детето. Например: Куклата е Надя, която отива на детска градина. Там й сервират за десерт мляко с ориз. Надя не обича мляко с ориз и не го докосва. Какво казва възпитателката по този повод? По време на такива игри, децата по естествен път разказват всички подробности. По този начин ние можем да разберем какво се е случило и има ли причина да се притесняваме.

2. Ако имаме съмнения, че детето прикрива нещо, за да не го накажем, е добре да му разкажем за някаква случка от собственото си детство. Грешка, която е била за наказание, но родителите ни не са ни наказали, а само са ни научили какво да правим занапред. Много е вероятно детето само скоро да ни разкаже какво се случва.

3. Накарайте детето да нарисува как е прекарало деня си или рождения ден на приятелчето му. След това задавайте въпроси върху елементи от рисунката. Например: „Кой е този?“, „Добър или лош е?“, „Какво прави?“ . Въз основа на отговорите можем да направим много важни заключения.

4. Родителите също трябва да споделят свои тайни с децата. Така детето ще научи, че възрастните също имат тайни и ще почувства, че му се доверяваме и го уважаваме. По този начин то ще усети спокойствие и ще сподели и тайни си.

Ако имаме подозрения, че тайната на детето заплашва неговата сигурност и то по никакъв начин не иска да сподели дори част от нея, е добре да потърсим помощта на детски психолог.

адаптация от www.moirebenok.ua

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

2,503 преглеждания

Comments are closed.