Тя е жената, която…
– се грижи за теб и те обича безрезервно;
– знаеш, че винаги ще бъде до теб – и в добро, и в лошо;
– готви любимата ти храна дори в полунощ;
– подрежда стаята ти, защото иска да ти е приятно и уютно там;
– обожава да те мачка, гушка и целува;
– споделя и прави понякога неща, които не разбираш;
– кара ти се, но ти знаеш, че е от любов.
Но, мамо, понякога ме дразниш, когато…
– … казваш: „Някой ден ще разбереш и тогава…“
Защото твоите пожелания звучат като заклинания и ме плашат. Веднъж изречени, те няма как да бъдат разрушени, дори ако ти самата се опиташ да върнеш думите си назад. Връщане назад от изречените майчини думи няма. Толкова са силни, запомнящи се, а понякога и нараняващи. Затова, майки, моля ви, внимавайте какво изричате пред децата си и какво им пожелавате!
– … си ядосана
… казваш неща, които не мислиш. Те не са приятни, дори не са искрени, макар хората да казват, че истината е в детството, яда и пиянството, аз знам, че когато си ядосана, не си ти. Знам и че си най-често ядосана, защото те е страх. Страх те за мен, притесняваш се дали ще съм добре, дали ще съм здрава, дали ще успея. Недей! С всичко ще се справя! Вярвай в това. Помагай ми и всичко ще бъде наред. Когато те е страх се ядосваш, а когато се ядосваш не мога да споделям с теб, дори ми е трудно да те погледна в очите.
– … искаш цялото ми внимание, а аз искам да правя нещо свое
Моля те, не забравяй, че понякога и аз имам нужда от свое време, в което просто да си мълча. Ти винаги искаш да знаеш всичко за мен, как е минал денят ми, какво съм правила, какво съм мислила дори, макар обикновено много добре да знаеш. Приеми, че ще идвам при теб винаги, когато имам нужда да го правя и сама. Не ме пришпорвай и не ме карай да споделям насила с теб. И тогава ще ти кажа всичко, което имам нужда да споделя, защото, вярваш или не, ти си моето най-сигурно убежище.
– … повтаряш и ме поучаваш непрекъснато
Да, всички забравят! Понякога мисля за моите детски проблеми, за игрите и приятелите си, за приказните герои и фантастичните филмови сюжети и тогава забравям за твоите заръки. Не ми се сърди и не ми се карай, не ми чети „конско“, кажи ми само още веднъж и вероятно всичко ще се случи както трябва. Моля те, запази спокойствие и не повишавай тон, защото това ме плаши и те отдалечава от мен.
– … съм болна
Знам, изпадаш в ужас от най-простата хрема и се започва с капките за нос, с противните чайчета, разтривки, масажи, инхалации, термометри, хапчета и какви ли не средства и методи за инквизиция. Спри се, жено! Това е само хрема, ще ми мине! С лекарства за 7 дни, без – за седмица. Спокойно, остави ме да се наспя, това със сигурност ще ме ободри.
Ако имаш съмнение, че се правя на болна, за да не ходя в омразната „детска“, знаеш – само ми покажи капките за нос и ме търси обута до входната врата.
– … те няма
… а, аз точно в този момент имам огромна нужда от теб. Да, тези моменти ме правят тъжна. Ти си толкова заета, а аз винаги имам какво да те питам. И зная, ти винаги ще отделиш от времето си за мен, но ако случайно не си вдигнеш телефона, съм готова да се разплача с глас. Въпреки, че вече съм голяма и имам собствен телефон.
– … ми подреждаш вещите
Също като всеки възрастен, и аз имам лично пространство и ще се радвам, ако го уважаваш повече. Не всяко смачкано листче и обелка от бонбон е боклук. За мен това са спомени и трофеи. Остави ме аз да реша кога и как да се разделя с тях. Освен това, когато ми подреждаш вещите, ти рядко помниш къде какво слагаш. Разбирам те, мислиш за всички и всичко, затова нека аз си подредя и приеми, че дори за теб моето място да е разхвърляно, за мен то е достатъчно подредено. Освен това, детството и тийнейджърството минават толкова бързо, след това идва времето сами да търсим ред в хаоса.
– … ме попиташ: „А, знаеш ли, колко е часът?“
Чуя ли те да ми задаваш този въпрос, усещам как в гърдите ми засяда буца и мога да ревна в същата минута. Този въпрос идва винаги след моменти, в които съм била щастлива – от разходката, от играта с приятели, от срещата в парка. Не ми отнемай тези моменти. Дори да съм закъсняла с написването на домашните или със завършването на другите задължения у дома, не ме наказвай, а повярвай, че щастлива, ще свърша всичко много по-бързо.
– … когато осъзнавам, че не мога да ти се сърдя и мразя
Едно е по-ясно от всичко – каквото и да правим, каквото и да си казваме, както и да се държим – обречени сме да се обичаме. Не обичам намръщеното ти лице, ядосания тон, извиканите думи, боли ме от сълзите ти, от тъжното ти изражение, от огорчението, изписано на лицето ти. Тези моменти ме карат да искам да върна времето назад и да изтрия като с вълшебна гума всичко от там, но знам, че това е невъзможно. Но имам един вълшебен трик – да се сгуша в теб и да ти кажа някоя смешка. Миг след това, знам, ще те видя усмихната и ще чуя твоето „Обичам те!“. Защото и на двете ни е ясно, че за всяка грешка има прошка, и че всяка сълза изсъхва, изгрее ли усмивка.
Автор: Катерина Илиева
