Да приспим хлапето навреме – мисия възможна!

Мартин е на три, и макар да е още малък, главата му е украсена с прекрасни руси и доволно дълги къдрици. Всички познати, приятели и роднини много се впечатляват от тях и от него като цяло. И той изглежда осъзнава това.

Една вечер, като повечето вечери, между другото, Марти дълго не заспива. Не помага шишето с мляко, приказките, песничките, дори заплахите.

Докато не идва моментът, в който майката на Марти му казва, че трябва да избере – или заспива или му взима къдриците, т.е ще ги подстриже. И отново слага Марти в леглото с думите: „Ти решаваш – възглавницата или косата!“ Това дава желания резултат и детето си ляга, а родителите му най-накрая отдъхват облекчени, че и за тях е дошъл моментът за заслужен отдих.

Но, за малко. След около час Мартин пристига в тяхната стая, шляпайки с босите си крачета по студения под и съкрушен казва: „Кошата!“ И двамата родители скачат в тъмното, а миг след това всички се заливат в смях до сълзи в спалнята.

„Кошата“ всъщност е косата, която Мартинчо, след близо час тежки душевни терзания и размисли, решил да жертва, в името на това да остане още някое и друго време буден в тази паметна вечер. Естествено Марти не загуби прекрасната си бебешка косица, но тази случка от една страна забавна и комична заради детската наивност, е и малко тъжна, заради това, че ние родителите често отправяме неизпълними дори за нас самите условия към децата си, и което е по-важно, сами не изпълняваме намеренията си.

Разбира се, би било твърде крайно и жестоко Марти да бе загубил косичката, която така обичаше, заради желанието си да остане по-дълго буден, но и никак не е възпитателно да разбира, че заканите и думите, казани от големите, могат и да не бъдат изпълнени.

Децата постоянно ни манипулират и подобни случки им помагат да развият тези свои умения до съвършенство.

Вместо това, може да се разиграе друг, по-лесен и ефективен сценарий, който със сигурност ще ни отнеме по-малко време, емоции и усилия.

1. Хлапето сладко ви се усмихва, умилква ви се и на вашето „Леле, че е късно, хайде да лягаме!“ отговаря с неустоимото и мило: „Само още мъничко, мамииии!“ . Тук трябва просто да затворите очи за миг, за да не виждате милото му личице и с усмивка, но категорично да кажете: „Не и тази вечер, Слънчице, утре си на градина, а мама е на работа.“
Не се поддавайте по никакъв начин на молби, мили погледи и сладки усмивчици. Дишайте дълбоко, приближете се бавно към хлапето и просто го гушнете, за да го отнесете в леглото му.

2. Запазете спокойствие и дори да ви се струва, че хлапето напълно съзнателно се мотае с обличането на пижамата и миенето на зъбите, не го пришпорвайте, защото това ще доведе единствено до допълнително забавяне, и до съзнателно мотане от негова страна.

3. Колкото и да сте уморени и да искате час по скоро да си легнете, не лишавайте детето от песничка или приказка всяка вечер. Този ритуал дарява спокойствие и сигурност на малкия човек, а Сънчо идва неусетно и не е в ролата на враг. Тези моменти са безценни и за родителите.

4. Децата трябва да усещат връзката ви с тях, а не да ви възприемат като противници, на които трябва да се противопоставят и с които трябва да спорят и борят. Избягвайте да повишавате тон в тяхно присъствие и особено преди лягане. Колкото вие сте по-спокойни, толкова по-лесно ще заспи детето. Преди да затворите вратата на детската стая поставете ръка на челцето, прегърнете го и го завийте нежно. Това ще заздрави връзката ви, а децата ще растат спокойни и щастливи.

5. Вглеждайте се в живота през очите на детето, бъдете съпричастни с детските вълнения, радости и тревоги, така ще им помогнете да научат, че разбирате техните чувства. Изслушвайте ги, макар да не ви харесва, че сте преминали отвъд часа за сън.

6. Помогнете на детето да осъзнае колко е важен и полезен съня за неговото здраве и сила. Можете дори да си измислите някоя история, свързана с ползите от съня. Чрез приказките и историите, които разказвате на децата си, те научават най-лесно житейските уроци, които искате те да научат.

7. Не трябва за забравяте, че децата копират поведението на родителите, затова е важно вие също да спазвате някои правила, защото те не се учат от думите, а от примера, които им давате и чрез действията, които виждат да извършвате.

текст: Нели Терзиева