Да пратим ли детето на работа?

Много “лош” въпрос.
Всеки си има мнение, както по всички други въпроси, но понеже ми позволяват, ще кажа моето, а който иска да го сподели.

Първо, трябва да разберем кога детето вече не е “дете”. А това е много трудно за всеки един родител, особено за майките. Отговорът, разбира се, е относителен и зависи от всяка една година на израстването. Ако всяка година научавате своите човечета на добри навици и на “човечност”, на ред, на помощ вкъщи, на съпричастност и солидарност, то вие ще имате едни прекрасни млади хора още от ранна детска възраст. Ако ги оставите да мислят, че могат само да искат, ако знаят само за “получаването”, то много сте го “загазили” – и вие, и те.
Живеем в “интересни” времена и ние сме хората, които трябва да ги научим да оцеляват, при всякакви обстоятелства. А това не става, когато само получават. А всъщност, това е нашата най-голяма отговорност към тях – да ги опазим и да ги научим – на любов, труд и оцеляване. Защото животът е това.
Пак се отплеснах.
За работата беше …

Карайте ги да работят, без да ги съжалявате. Не е жестоко, образователно е. Така научават стойността на нещата, които искат. Ако сте карали някое от вашите любими, сладки, деца, миличките те, да купи нещо с негови пари, виждате как това милото се превръща в замислен, осъдителен и леко стиснат чичко (или леличка). Страхотна метаморфоза. Но, ако вие им дадете или купите, ехе, то тогава няма проблем. Пак е сладкото, онова, от по-горе описаните.

И все пак, не трябва да се страхувате от “малките сърдити чичковци и лелички”, нека се сърдят. Вие си свиркайте. На 5-6-годишна възраст могат вече да си прибират хаоса и да си отсервират, на 10 – да пазаруват и да си направят по един сандвич поне (макар че, не че да се фукам, но моите малки вече могат и да месят и да правят лесни “манджи”), до 15 (тук вече е малко по-трудно), но да имат техни лични семейни задължения, а от 16 нагоре могат и да продават сладолед някъде (само пример). И всичко това не трябва да е оправдание за лош успех в училище или “нямам време за нищо друго “. Могат да станат доброволци в грижата за животни, за някоя градина или да помагат на други хора.
Варианти много.
Моите деца са до мен, с крехките си рамене и аз съм една горда майка.
Почти всяка статия, която съм написала идва от моя опит и наблюдения.
И винаги е с примери.
И сега няма да пропусна.
Големият ми син е почти на 18 г., работи от миналата година, наистина само лятото, но си изкарва парите за нещата, които иска, а аз не мога да си позволя. Не че не мрънка и е много щастлив, но знае защо го прави. И с други неща се е занимавал, дребни понякога, но си е изкарвал и се е чувствал горд. Малките пък са до мен. Наскоро се случи, прибрах се късно от поредната работа (работя на две-три места) и имах вече вечеря във фурната, верно че я правихме по телефона, но беше готова, когато се прибрах.
Помагат ми и в работата, когато могат, защото знаят и виждат какво правя.
Понякога дори и само с това, че не ми пречат. Вече си имат и градинка на село,( благодарение на една добра наша приятелка), за която се грижат и с която са горди.
Обичам въпроса им: “Можем ли с нещо да ти помогнем?”. Спестяват си паричките, дадени им по празниците и понякога имат повече от мен по касичките. Много “гадно”. Повярвайте ми, че да ги научиш да “правят” е много по-лесно от другото – да им затваряш очите и устите с “ето ти тези 20 лв.”, защото то им затваря и душите. А когато го постигнете, това “правене” ще сте доволни, защото ще знаят да ценят времето и парите, а това са важните неща в живота (и второто, за съжаление) . А вие ги учете на най-важното – Любов и Споделяне, тогава ще знаят и стойността на съществуването ни!

Автор: Маринела Георгиева

Вижте още от автора: