Да отгледаме щастливо дете

Това, което прави децата щастливи, може да ви се стори доста изненадващо. Експерти по развитието на детето, казват, че щастието не е нещо, което даваш на детето си като красиво опакован подарък. „Всъщност, свръх задоволените деца – и тези, които са постоянно засипвани с играчки, и тези, на които им се спестява всякакъв емоционален дискомфорт – са по-склонни да се превръщат в отегчени, цинични и безрадостни тийнейджъри“ , казва Едуард Халоуел, психиатър и автор на Детските корени на щастието (Edward Hallowell, The Childhood Roots of Adult Happiness. “Най-добрите предпоставки за щастието се намират в децата, а не извън тях“, казва Халоуел, който обръща особено внимани на това колко е важно да изградим вътрешни инструменти, на които децата да разчитат през целия си живот.

Добрата новина е, че не е необходимо да сте експерт по детска психология, за да успеете да изградите вътрешна сила и мъдрост, с които детето да се справя през трудните и лесните моменти в живота си. С търпение и гъвкавост всеки родител може да постави основите на щастлив живот за детето си.

Да се научим да четем знаците

Вашето дете може много ясно да покаже кога е щастливо и кога – не. Лицето му просветва със сияйна усмивка, когато се прибирате вкъщи или плаче неутешимо, когато не успява да открие любимото си одеалце (или играчка). Но, като цяло, трудно можете да прецените дали е щастливо дете или не е. Знаците са повече от ясни: детето ви се усмихва, играе, любопитства, показва интерес към другите деца и не се нуждае от постоянна стимулация. И обратно, казва Халоуел, знаците, че детето ви не е щастливо, също са ясни: детето е сдържано, тихо, не се храни много, не си играе с другите деца, не си играе и самичко, не задава въпроси, не се усмихва и не се смее и говори малко.“
Ако имате по природа срамежливо и интровертно дете, което не се смее и не завръзва контакт лесно това не означава, че детето е нещастно. Срамежливостта и чувството за нещастност са две различни неща. Но родителите трябва да следят по-задълбочено за промени в поведението на детето си и дали то не се променя във времето – дали не се изолира повече или дали не е изплашено – това би означавалоо, че то има някакви проблеми, на които родителите трябва да обърнат внимание.

Пол Холинджър (Paul C. Holinger), професор по психиатрия от Чикаго, е описал деветте вродени „сигнала“, котио бебетата използват, за да ни кажат как се чувстват. Два от тези сигнали – „интерес“ и „забавление“ са позитивни, а отрицателните мкато например „стрес“, „гняв“ и „страх“, са признаци за нерадостно дете.

Повечето родители сами разбират, че тревожните, лесно плашливи деца са нещастни, но това, което Халоуел иска да обясни е, че децата, които са агресивни и сърдити, също са деца, които изразяват тъгата си. Ако детето удря малкото си братче или хвърля играчката си, означава, че изпитва повече стрес отколкото може да се справи. Без значение от възрастта „агресията е начин да изразим тъгата си“.

Вашето дете най-вероятно има свои начини да ви покаже, че не се чувства добре. Някои деца се затварят в себе си, други се тръшкат или се вкопчват във вас. Когато опознаете добре харакрета на детето си, ще можете да се справяте по-добре с темперамента на детето си и с различните му емоционални състояния.

toddler_wooden_tower

Отворете път за забавленията

Въпреки че безкрайните забавления и сладолед за вечеря са сбъднатата мечта на всяко дете, това което прави детето ви истински щастливо е дота по-просто: вие. И това е първият ключ към щастието на децата ви, според Халоуел. „Установете връзка с тях, играйте с тях“, съветва той. „Ако вие се забавлявате с тях, те също се забавляват. Ако създадете тоива, което аз наричам „свързано детство“ (connected childhood), това е най-добрата гаранция за щастието на детето ви“.
Игрите създават щастие, но също и начин детето ви да развие умения, които са съществени за бъдещето му щастие. Неструктурираната игра е начинът, по който те откриват какво им харесва да правят — да строят кули от кубчета, да играят на болница с плюшените играчки – а това би могло да тласне детето ви към бъдещата му кариера, което би означавало, че детето поставя началото на цял един живот, изпълнен с игри. Играта не означава уроци по музика, тренировки и други структурирани и „обогатяващи“ занимания. „Игри“ означава децата да сменят ролите, да творят и да мечтаят.

Помогнете им да развият талантите си

Рецептата за щастие, според Халоуел, включва един изненадващ фактор: щастливите хора са онези, които са успели да усъвършенства някои свое умения. Например, когато детето се учи да хвърля топка, то се учи от гршките си, учи се на търпение и дисциплина и накрая изпитва удоволствие от успеха, постигнат чрез собствените му усилия.

Също така, детето се чувства доволно от похвалите, които получава. Но най-вече, то открива, че има контрол над живота си. Знае, че ако се опита да постигне нещо, може да го направи. Открива, че ако пожелае нещо и бъде достатъчно търпеливо, ще достигне до него. Проучванията сочат, че именно това чувство на удовлетворение и на контрол на д живота е важен фактор за щастието на детето (и на всички хора всъщност).

Халоуел предупреждава, че децата, точно както и възрастните, имат нужда да следват интересите си, за да са щастливи.

happy_tod_pink_dress

Здрави тела, здрави деца

Многото сън, движението и здравословната храна са естествени упражнения – да давате на децата си време да потичат наоколо, помагат на децата да се чувстват щастливи. Също: обърнете внимание на нуждата от структурирано време: докато някои деца са много спокойни без да имат ясен график, други се чувстват сигурни, когато имат точен режим и знаят какво следва във всеки един момент.

Също така е важно да обърнете внимание на връзката между настроението на детето и храната. Някои родители забелязват, че захарта може и да дава силен прилив на енергия на детето, тя може да предизивква лесна промяна в настроението му и дори агресия. Хранителните алергии и непоносимост също могат да окажат влияние върху настроението на детето.

Очаквайте продължението на статията, в което следват още съвети за отглеждане на щастливо дете. Следват: