(Пискливото говорене е полезно за бебетата, твърдят учени)
Говоренето „по бебешки“ е полезно за малчуганите, не се притеснявайте, че звучите глупаво
Според ново проучване, публикувано от университета Рутгерс, пискливият говор към вашите деца, всъщност е полезен за тях. Леля ми ще бъде потресена!
„Защо говорим смешно на децата? За да им помогнем да научат съответните свойства на езика“, споделя Патрик Шафто, доцент по математика и компютърни науки в Рутгерс и ръководител на проучването. Шафто и колегите му създават математически модел, който предсказва как би звучал всеки език, ако беше създаден, за да учи децата да говорят. Резултатът е, че езиците много се доближават до звуците, които наподобяват напяване и ние наричаме „бебешко говорене“.
„Избраните звуци подчертават (преувеличават) важните свойства, които децата трябва да слушат и да научат“, казва Шафто.
Всичко това е добре, но аз все още мразя бебешкото говорене. Имам приятели, които го използват, когато говорят с моето дете и това ме побърква. От една страна, за да окуражавам децата си да говорят правилно, от друга, за да не звуча аз самият абсурдно, винаги се старая да говоря с тях като с възрастни. Което явно е също толкова глупаво и не е обект на ново изследване, но на мен ми е все едно и се придържам към него.
Когато отглеждаме децата си, всички ние правим неща, които ни правят или ни карат да се чувстваме глупаво. Няма значение дали танцуваме „Йо Габа Габа“ или имитираме самолет, за да ги накараме да хапнат няколко лъжици на вечеря, или се борим да разберем какво е това общо ядро, за да им помогнем с домашното по математика. Напяването с писклив глас е вероятно най-малко излагащото нещо, което повечето от нас правят през деня.
В проучването се твърди, че децата ни ще усвоят говорни умения по-бързо ако преправяме гласа си и говорим „бебешки“. Сега вече имаме перфектното оправдание да не се чувстваме глупаво, когато говорим като Олив Ойл от „Попай моряка“. Ура за нас, че не се чувстваме като идиоти! Поне докато децата ни не започнат да говорят по-рано от обикновено, благодарение на тази стратегия!
Бебешкото говорене ме кара да се чувствам глупаво, но нищо не ме кара да се чувствам толкова глупаво, колкото факта, че прекарвах месеци в копнеж вече 5-годишния ми син да може да говори, защото в момента, в който проговори, той просто не млъкна. Буквално! В момента е в другата стая и бърбори за последния епизод на Скуби-Ду, който е изгледал. Болезнено детайлно. Никога не сме му говорили по бебешки и слава Богу, защото ако бяхме, той сигурно щеше да започне да говори още по-рано.
Сега понякога се сещам за онези дни, в които имаше само „гу-гу“ и „га-га“ и си мисля, че те бяха едни от най-тихите в родителството ми. Нямаше монолози за ужасни телевизионни предавания, нямаше неподходящи изказвания, когато сме навън на вечеря, нямаше и отговаряне. Затова – повече сила за Рутгерс и тези родители, които говорят бебешки на децата си. На мен ми се повдига от нормално говорене.
Всъщност, може изцяло да спра да говоря на шест-месечното си бебе. Може би трябва да използвам само езика на знаците.
Превод: Алина Даскалова
По материали от: www.scarymommy.com
