Според надпис намерен в Батошевския манастир през 1836 г. (съхраняван днес в Националния археологически музей в София), обителта е основана средата на 13 в. по времето на цар Михаил ІІ Асен (1246 – 1256 г.). Както повечето манастири около Търново, по време на османското нашествие и този бил разрушена и ограбен.
Батошевският манастир е бил център и на революционна дейност – зад стените му правили своите срещи членовете на Севлиевския революционен окръг – Матей Преображенски-Миткалото, Ангел Кънчев, Ст. Пенчев и Йордан Карагьозов. По време на Априлското въстание манастирът е опожарен и плячкосан от башибозука, като оцелява само храма.
Днес Батошевският манастир е постоянно действащ и представлява комплекс от черква, двуетажни жилищни сгради, камбанария и стопански помещения.
Жилищните постройки, датиращи от средата на 19 в., ограждат манастирския двор с двуетажни корпуси с широки чардаци. Манастирската църква е построена през 1836 г. под ръководството на майстор Константин от Пещера. Тя е трикорабна, едноапсидна, с две конхи, вътрешен и открит притвор и с три купола.
През 1869 г. по времето на игумена Севастиан започва украсяване на Батошевската църква, което обаче не е завършено. Изписани са само западната галерия, портикът от северната страна и някои части от вътрешността на храма. Стенописите са дело на виден представител на Тревненската живописна школа – Цаню Захариев. Сцените повтарят до известна степен стенописите в Троянския манастир – „Страшният съд“, „Апокалипсисът“ и „Колелото на живота“.
С високи художествени качества е дърворезбеният иконостас в Батошевската църква създаден от майсторите Никола Матеев и синът му Йонко от Ново село, които завършили работата си през 1849 г. Композиционно той е разработен въз основа на богата растителна орнаментация, в която са акцентирани дванадесет пана със сюжети от Шестоднева. Иконостасът има традиционна архитектонична композиция от 12 вертикални колони, между които са поместени иконите „Св. Георги“, Св. Никола“, „Св. Арх. Михаил“, „Св. Богородица“, „Христос Вседържител“, „Йоан Предтеча“, „Успение Богородично“, „Св. Димитър на кон“. Долните табли на иконостаса представят релефни сюжети от „Шестоднева“.
Местоположение на манастира
Батошевският манастир „Успение Богородично” е разположен в Средния Предбалкан, на брега на р. Росица, на 5 км. от с.Батошево. Манастирът е на 17 км. южно от Севлиево, на 22 км. от Габрово и на 53 км. от Велико Търново.
Добър асфалтов път води до Батошевския манастир от с. Батошево, като разстоянието е няколко километра.
Батошевският манастир „Успение Богородично“ предлага настаняване, но не и храна.
Телефон за връзка: 067305/384, 0887977522, 0887933842
снимка: http://fond13veka.org/new/
