Първият урок, който един мъж получава, след като стане баща е, че не знае нищо за любовта. Всичко, което сте си мислили, че е любов до този момент, е само леко затоплена стая, в сравнение с горещата лава, която заплашва да ви удави в горещи чувства и емоции. Тя идва в момента, в който станете баща. След това няма отърване от нея. За нея никой никога не ви е казвал нищо, не ви е споменавал или обяснявал. Изведнъж се оказвате потопени с главата надолу в това море от чувства и не можете да достигнете дъното. Тази любов буквално ви разтапя, но никога преди не сте слушали за нея, дори от собствените си бащи. Можете да пишете картички, върху които да споделите сакралното „Обичам те!“, можете да прошепнете нещо в ухото на своето дете, да разрошите непокорната му пепеляво руса коса, но няма думи, нама начин да обясните фундаментално чувство като любовта на бащата към неговото дете.
Никой не е подготвен за това чувство. Невъзможно е то да бъде разказано или заснето, нито някой може да каже как се появява или пък защо. И в това няма нищо изненадващо.
Тъжната ирония обаче е, че тези моменти, в които бащите изпитват най-силните си родителски чувства, не се помнят от децата. Това е времето, в което ти бършат носа, закопчават ти копчетата, връзват ти обувките, носят те на „конче“… Това е времето, когато татко тихо те наблюдава, докато спиш. Всичко това не оставя никаква следа в паметта на нито едно дете. А, по-късно, когато порасне, връзката с родителите се обърква, идва ред на спорове, обиди и проблеми. Изискванията на възрастните за дисциплина, послушание, избори подлудяват и децата, а и родителите до степен, че всичко се превръща в гняв и умора. И странно, именно това са нещата, които се помнят от детството по-ярко от всичко друго, а моментите на споделеност, топлина, обич просто липсват, дълбоко скрити в тайните кътчета на съзнанието.
Децата добре помнят как и защо не харесват родителите си, но нямат идея от онези кратки три-четири години, пълни с любов, те са безвъзвратно забравени.
Бащите, обаче, никога не ги забравят, макар никога да не ги споменават. Те остават завинаги в спомените им и рядко им позволяват да излизат на светло, ако изобщо някога им позволят.
Всяко момче един ден ще стане баща и тези безценни години, изпълнени с емоции и обич ще дойдат непременно един ден. Но, всичко с времето си, всичко по реда си.
Ейдриън Хил
