Автор: Васил Ив. Стоянов
Баба внучето приспива
и му пее тя сънлива:
— Нанкай, внуче, Сънчо дойде
из горица да те води.
Там играй ти, колко щеш,
мило, тъй ще порастеш.
Баба клюма, клюма, пя,
после сладичко заспа.
Внучето се понадигна
и на баба песен викна:
— Нанкай, бабо, Сънчо дойде
из горица да те води.
Там играй ти, колко щеш,
бабо, тъй ще порастеш.
Нанкай, бабо, в топла стая —
аз навън ще поиграя!
