Аз съм мързелива майка. Освен това съм безгрижна егоистка!
Искате ли да разберете защо?
Защото искам децата ми да са независими и самостоятелни, находчиви и инициативни.
Работата ми в детска градина ме срещна с много деца, с най-различни характери и особености, но няма да забравя едно момченце, което бе принуждавано от родителите си винаги да изяжда всичко, което е поставено в чинията му, независимо дали му харесва или не. В резултат на тези родителски правила, бе развило сериозно хранително разстройство и не умееше да се храни само. То механично дъвчеше и прегръщаше всичко, което някой му поднасяше към устата и не бе в състояние да направи свой собствен избор. Достатъчно бе да има някой, който да пълни и да му подава лъжицата, а то дъвчеше и преглъщаше.
Веднъж го попитах: „Искаш ли овесена каша?“
Детето ми отговори: „Не.“ Въпреки това стоеше срещу мен с отворена уста, готово да приеме поредната лъжица овесена каша, която всъщност не искаше да яде.
„Искаш ли още?“ – попитах аз, вдигайки отново лъжицата към устата му.
„Не.“ – отговори ми то, но продължи да си отворя устата.
Тогава аз му казах: „Ако не искаш или не ти харесва, не е нужно да го ядеш.“
Очите на детето се разшириха от изненада. То нямаше ни най-малка представа, че е възможно да откаже, че изобщо това е възможно.
Веднъж осъзнало, че може да откаже да се храни по задължение, детето започна да пие само сокове, а след време започна да яде само това, което му харесва. Постепенно, бавно и трудно това дете се научи все пак да прави свои собствени избори и да ги заявява. Тогава отпадна и необходимостта да бъде хранено от възрастен, защото храненето се превърна в естествена нужда за него.
Аз съм прекалено мързелива майка, за да храня децата си. Щом започнахме да ги слагаме на масата при възрастните, им връчих по една лъжица и ги оставих да се хранят сами. Това бе около първата им годинка. До година и половина те вече можеха да се хранят и с вилица.
Другата естествена човешка потребност, свързана с храненето е дефекацията. Момченцето, за което разказах по-горе вършеше тази потребност в гащите. Съветът, който ни даде майка му, бе да го слагаме на гърнето на всеки два часа. Той не можеше да си представи, че може да каже, че може да иде до тоалетната и само, ако някой нарочно не го заведе до там. То чакаше някой да го сложи на гърне, а когато чакането бе твърде дълго, естествено той свършваше „работата“ в панталоните и дори не се опитваше да ги свали след това или да помоли някой от персонала да направи това.
Само една седмица след като започна да посещава нашата група проблемът беше решен и детето започна да си казва кога има „пиш“ или „голяма нужда“. Достатъчно беше да разбере, че има кой да го чуе и да откликне на физиологичните му нужди и тогава да го поставим на гърнето, а не по някаква безсмислена цикличност и без нужда да го затваряме в банята през два часа.
Аз съм мързелива майка и обичам да спя до късно в събота и неделя. Една събота се събудих около 11 часа и заварих двегодишният ми син да гледа анимационни филмчета и да яде бисквити на дивана. Брат му, който е на 8, предната вечер бе помолил да отиде с родителите на приятелчето си на излет, но аз понеже съм твърде мързелива майка, му казах, че не мога да стана толкова рано и че ако иска да отиде с тях, трябва да се приготви сам.
Разбира се, не съм безотговорна и навих часовника, но не станах, след като се уверих, че той се приготвя и че майката на другото дете е пред дома ни, за да го вземе. „Зад кулисите“ ние с нея се бяхме разбрали и уговорили предварително подробностите по нашия план, така че никой да не е застрашен.
Аз съм твърде мързелива, за да проверявам всеки ден чантата на детето си всеки ден преди училище, както и дали екипът му за плуване е изсъхнал, дали си е взел всичко необходимо за деня. Аз дори не взимам торбата с боклук когато излизаме, защото големият ми син знае, че това негово задължение.
Странно обаче как се променят децата ми, когато на гости пристигне майка ми! Големият веднага забравя как да си напише сам домашното, как да си претопли обяда, а малкият изведнъж започва да изпитва панически страх да заспи сам в стаята си.
Да!
И искате ли да знаете защо се получава така?
Това е резултат от старанието на нашата баба и от това, че тя изобщо не е мързелива!
Децата ни никога няма да бъдат независими, свободни и самостоятелни, ако ние – техните родители, не искаме те да бъдат такива!
източник: brightside.me
