Арт терапията е алтернативен вариант на традиционните видове психотерапия, създаден през 1940 г. Но още преди арт терапията да се обособи като отделна дисциплина, терапевтите и артистите имат ясно съзнание, че заниманията с изкуство са благотворни за много проблеми и подпомагат по-лесното и бързо себеизразяване.
Арт терапията използва различни форми на изкуството и процеса на създаването на изкуство, за да помогне на децата да се отпуснат и да изразят себе си по-лесно. Актът на творенето е в основата на този вид психотерапия. Базирана е на вярването, че творческият процес и себеизразяването чрез изкуството помагат на хората да разрешат проблеми и конфликти, да развият личностни умения, да контролират поведението си, да овладеят нервни изблици, депресии, психологически бариери, да се преборят със стреса. Приложима е и при деца с различни проблеми – по-сериозни или не толкова. Например заболявания, говорни затруднения, психически разстройства или просто преминаване през тежък период. Използва се при емоционални проблеми, както и като приятна форма за справяне с трудности, психически травми, за по-ползотворно запаметяване и учене или неочаквани промени. Подобрява когнитивните способности и състоянието на страдащи от Алцхаймер, загуба на паметта и травми на мозъка. Възможно е да помогне и при някои физически увреждания и травми. Следователно почти всяко едно неразположение – умствено или физическо, се повлиява добре от арт терапията, а някои тя е способна напълно да излекува. Подходяща е и за хора, които търсят индивидуално развитие, разнообразие и спокойствие в изкуството. Идеята е те да претворят в изкуството „вътрешността” си – своите чувства, тревоги, преживявания, травми, сетивност, а не, например, да нарисуват това, което виждат в света навън. Заниманията с изкуство са способ, средство да се достигне до неизказаното в човека, а то е вътре в него, не във външната реалност.
Арт терапията може да се провежда на групи или пък да бъде индивидуална, зависи от нуждите на пациента. Много е важно уточнението, че тя не е урок по изкуство, следователно не е необходимо пациентът да има какъвто и да е специален интерес към конкретното занимание. Не е необходимо да има и талант или определени умения, за да го практикува. Целта на арт терапията е да доставя удоволствие и да отключи експресивност у човека, на когото се прилага, а не да създава произведения на изкуството или професионални, например, художници. Не се изисква и предишен опит или по-специално отношение към дадената дейност. Основната разлика от уроците по изкуство е, че в заниманията по арт терапия акцентът и основният фокус са чувствата, преживяванията и проблемите на пациента, а не качествата на това, което той твори. Важни са неговите възприятия, сетива и въображение, те са в центъра на заниманията.
Всеки вид от т.нар. визуални изкуства може да бъде използван в арт терапията, най-често това са рисуване, дори във вариант скициране, оцветяване, скулптура, приложни изкуства, грънчарство, фотография и много други. Друг клон на арт терапията работи чрез пеене, танци, драматизации.
Много важен елемент от процеса на лечение с арт терапия е и човешкият фактор – арт терапевтът. Той е този, който ръководи дейността, насърчава експресията, „хваща” посоката в развитието на пациента и я направлява доколкото може. Той дава и конкретните задачи за изпълнение и след това тълкува създаденото, прави необходимите изводи от творбите на пациентите. Арт терапевтите са задължително специалисти – най-често психолози, психиатри, педагози, които обикновено имат и някакво образование или специализация, свързани с изкуство, което също е много важно. Тъй като областите на изкуството са многобройни и то има своя сложна и дълбока теория, за работещия чрез него е много ключово да ги познава, за да го използва правилно. Помощта на терапевта е ключова за пациента, без нея той рискува бързо да се отегчи и да се откаже от заниманията си. Той е този, който трябва да създаде вдъхновение и подходяща атмосфера. Пациентът създава с терапевта си дълбока връзка, споделя и се съветва с него – така, както става и при обикновената терапия.
Може и да се учудите, но децата са много по-склонни да споделят и изразяват себе си, да речем, чрез маркери, боички или пластелин, отколкото чрез думи. Вариантът задаване на въпроси – отговаряне е често неприятен и скучен за децата. Не е за подценяване и фактът, че техният речник е още много ограничен, за да изрази напълно сложните им чувства и емоции. Децата по естествен начин са много по-артистично настроени, готови са да творят и без подканяне. Този факт много улеснява процеса на лечението или профилактиката чрез арт терапия – пациентът по собствено желание говори чрез изкуството, не се смущава от нищо, естествен е в реакциите си и не ги манипулира, както възрастните правят понякога, дори чисто неволно. Невъзможно е детето да излъже чрез рисунката си, но е възможно да го направи при разговор с думи. За съжаление светът около нас и ние самите, без да искаме, учим децата си от малки да лъжат – когато отговарят на въпроси, за да отбягнат разговор или спор, скандал, за да се харесат повече, за да не тревожат родителите си и т.н. В творенето на изкуство това не може да стане – и да искат, не могат да излъжат. Децата не мислят и дали това, което ще нарисуват, е хубаво, те просто го правят. Липсва притеснение и срам от качествата на личните художествени умения.
Ситуацията от само себе си се усложнява, когато детето е преживяло психологическа травма или тежък психологически стрес. Това задължително се отбелязва и запазва в неговото подсъзнание. Рано или късно спомените за тази травма се връщат и рефлектират в бъдещето по някакъв начин. В подобни случаи при децата е особено трудно проблемът на бъде решен чрез думи и традиционна терапия. Арт терапията е много по-резултатна и щадяща детето – то се забавлява, твори, играе, а терапевтът следи този процес и вади необходимите изводи. Има и друг много ключов момент – детето е още твърде малко, за да може да осъзнае ползата от една терапия, а в много случаи и крайната необходимост от нея. Родителите са тези, които решават да проведат терапевтично лечение. Ако то е тежко и неприятно, детето ще се съпротивлява, ще се затвори в себе си и няма да подпомогне терапевта в общата им работа. И тук идва арт терапията – тя е много приятна като занимание и децата я приемат не като задължение или насилствена дейност, а като удоволствие.
Ето и някои от основните проблеми при децата, за които арт терапията може да помогне:
– ментални проблеми – забавено психическо развитие, трудно фокусиране, трудно задържане на внимание
– тежка загуба, например на родител или роднина, приятел
– сериозна промяна – смяна на училище, клас, квартал, град и т.н.
– проблеми с ученето
– проблеми със запаметяването
– емоционални проблеми
– преживяно сексуално, физическо или психологическо насилие
– заболяване от рак
– някои форми на шизофрения
– липса на увереност, ниско самочувствие, съмнения в личните способностите
– възстановяване след стрес или тежко напрежение
– трудности при общуването
– някои фобии
– аутизъм
Може да се прилага при деца от всички възрасти
Въпреки че може да ви се струва, че и сами можете да проведете арт терапия на детето си, това не е така. Всяка задача, давана на пациента, е специално измислена и насочена към неговите персонални нужди, състояние и особености. Терапевтът може най-правилно да прецени с какво да ангажира детето. Той е и този, който ще разтълкува правилно сътвореното от него. Вие, ако нямате подходящото образование, едва ли ще успеете. Все пак, ако имате желание сами да прилагате терапия на детето си или държите това да се случва в домашни условия, може да направите това след подробна консултация със специалист. Нека той да ви даде необходимите насоки, за да има смисъл работата ви.
