Как да стимулираме досетливостта у децата в полза на тяхната безопасност?

Тези няколко стратегии за безопасността на детето са от книгата на психоложката Мишел Борба. Нейните идеи са свързани с това у децата да се поощрява самостоятелното мислене и вземането на решения в критични ситуации. Целта е, да се стимулира тяхната предприемчивост и находчивост в застрашаващи сигурността им ситуации.

За да се научи да усеща и разпознава подозрителното поведение у непознати за него хора, детето не бива да се плаши и паникьосва. Напълно погрешно е, децата да бъдат възпитавани с идеята, че всеки непознат е потенциална заплаха за тях. Много по-добре би било те да бъдат обучени да разпознават съмнителните ситуации и персонажи.

Ето няколко типични прийома, посредством които непознати хора биха се опитали да завържат разговор с детето и да го отклонят от пътя и другарчетата му и които детето е добре да бъде научено да разпознава и игнорира:

*Ако мъж или жена се приближат към него с молба за помощ, защото са си загубили детето или кучето и го покани да го търсят заедно.

*Ако някой прекалено услужливо предлага лакомство, играчка или друга изкушаваща дреболия.

*Ако някой, който детето не познава, се опитва да го отведе под претекст, че е мама или тати са пострадали и че са го изпратили, за да го заведе в болницата.

*Ако някой се опитва да се представи за приятел на родителите на детето, но то никога не го е виждало и не познава.

Детето трябва добре да знае, че един малък човек винаги може да потърси помощ от някой възрастен, но е нетипично и неочаквано възрастен човек да търси помощ от дете.

Измислете си свой семеен таен код. За целта изберете лесно запомнящи се фрази, които обаче не бива да се споделят с никого. Този код би бил от полза в рискови ситуации, които изглеждат правдоподобни и могат да подведат детето да повярва и да тръгне с непознат. В подобни случаи е добре, то да попита за семейната тайна думичка и ако човекът отсреща не я знае, това ще е достатъчно ясен знак, че той не е изпратен от майката или бащата на детето.

Ако детето разполага с мобилен телефон, то трябва да намери начин да се обади на майка си или баща си и да поиска потвърждение за верността на онова, което му казва непознатия.

Тайният код може да е и текстово послание. Този код трябва да е прост и лесен за запомняне и да се използва единствено и само в краен случай.

Научете детето, че ако се чувства застрашено, е най-добре да плаче, крещи и тича. Ако се налага да избяга от някого, детето трябва да е научено, че е по-добре да тича бързо, вместо да си събира играчките или да си търси якето. Още повече много по-лесно се тича с празни ръце, отколкото с раница на гърба. Докато тича е добре да знае, че може да вика, да крещи, и дори да се тръшка и да се насочи към някой възрастен, който му изглежда благонадеждно. Викове от типа: “Помощ! Това не е баща ми” могат да спасят реално едно дете от похищение. Посъветвайте го ако някой се опита да го вземе на ръце, за да го качи в кола, то да се хване за вратата на колата или ако е с колело да не го пуска, и да вика с пълно гърло.

Детето трябва да е наясно, че никой няма да го упрекне заради това, че вика или ако загуби, счупи или повреди нещо или нарани някого при такава ситуация. Подобно действие би било в резултат на опитите му да се предпази от злонамерени действия на някой непознат, а не преднамерено виновно поведение.

източник: www.sharecare.com