Интервю с Поликарпо Аравена

публикувано в бр. 150 на сп. Мода

Поликарпо Аравена – съосновател и арт директор на www.purvite7.bg, млада медия за ново поколение родители /разпространява се и като безплатно месечно списание Първите седем/, щастлив баща на Константино, на 1.4 г. Дългогодишен служител в рекламна агенция, с раждането на сина си Поликарпо решава да посвети целия си творчески потенциал и енергия на семейството и идеята за семейството и ролята ни на родители.
Виждали сме го с две бебета едновременно – 10 месечния си по това време син и 6 месечно куче, последното попълнение в семейството. Може дълго и разпалено да говори на всякакви теми – от ендемичните сортове грозде, от които се правят чилийските вина до… кърменето.

Ето какво сподели той по темата за новите родители:

Мит: „Не бива да свикваш бебето на ръце”

Личен опит:

Синът ни не е слизал от ръцете ни почти 6-7 месеца. В момента, в който започна да пълзи и да лази активно, не искаше изобщо да го носим на ръце. Сега вече ходи и го моля да дойде при мен да го гушна. Идва, но когато той си реши.

Наскоро жена ми ми прати линк към форум, в който се обсъждаше следната тема: “Носите ли бебчето си на ръце и ако да, по колко?”. Нямах време, а и желание да го чета, предположих, че е поредното набеждаване на малките човечета в манипулативност, инат и проява на характер /например: „На баща си се е метнал”/, но ми стана безкрайно интересно как точно си засичат времето за носене на бебето на ръце? 
Абсурдно е да мислим, че едно бебе е в състояние да прояви инструментално поведение, да се глези или манипулира чрез плача си, т.е. да капризничи. Плачът е единственият начин, по който то може да общува с нас и да заяви своите нужди – глад, жажда, студ, липса на ласка, страх от самота, болка. В тази фаза то има ПРАВО да бъде център на вниманието.

Любопитно: В много култури е прието бебето да бъде носено близо до майката месеци след раждането – в платнен или кожен слинг, еквивалента на българската цедилка. На осторов Бали например бебетата не докосват земята през първите 6 месеца от живота си. С навършването на шестия месец се извършва ритуала приземяване или поставяна не бебето на земята.

Мит: „Не казвай, че си бременна преди третия месец.”

Личен опит:

В работата на жена ми се наложиха структурни промени и тя трябваше да поеме нови отговорности дългосрочно точно в момента, в който разбрахме, че е бременна. Наложи се много рано да съобщим на всички какво се случва с нас, но истината е, че нямахме търпение да споделим голямото щастие. Любовта и подкрепата, с която се обгражда една двойка в очакване на бебе, е хиляди пъти по-ценна от страха и напрежението, докато двамата си траят и едва ли н е се крият от обкръжаващите.

Това и други суеверия като не се подстригвай, не пътувай, не казвай името, което си избрал за бебето, не купувай нищо за бебето преди да се роди са чиста глупост. Може би са били оправдани в една друга и много далечна епоха, но сега?!? Месец и половина от бременността на жена ми (по точно между 4-тия и 6-тия месец) прекарахме в Южна Америка, от където е баща ми. Роднините ми бяха шокирани от суеверията на българина и от неспособността му да споделя, да се радва и наслаждава на най-прекрасното, което може да се случи с една жена – зараждането на живот в нея. Ние от своя страна бяхме много изненадани от разликата в отношението към бременната там и у нас. В Южна Америка не само, че не се правят, че не забелязват големия корем, а веднага ти правят място на опашката или ти сочат паркинга за бременни?! /да, има такъв!/, понякога съвсем случайни хора в парка например се усмихваха на жена ми и й честитяха.

Мит: „Да гледаш бебе е скъпо.”

Личен опит:

Да отглеждаш дете е разход, както и да го погледнем, но да гледаш бебе в никакъв случай не е задължително да е скъпо. Всъщност бебето, докато още е съвсем малко, има нужда от много малко неща и вещи и от много родителска любов. В ентусиазма си на родители за първи път, още докато беше бременна жена ми, закупихме един куп вещи, които после подарихме или разпродадохме. Аз лично избрах с вещината и вълнението, с което избирах и колата ни, първата количка за сина ни, която наши приятели докараха от Щатите, защото моделът не се внася в България. Ултра маневрена, изключително проходима, подходяща за всякакъв терен и сезон, идеална за разходки на Витоша и преодоляване на дупки по софийските улици, този рейндgровър на количките остана почти неупотребен поради непоносимостта на нашето дете към всякакви приспособления, ограничаващи свободата му да се движи или да чувства майка си близо до себе си. Поне беше лесна за бутане с една ръка, когато се наложеше да го носим и да я бутаме едновременно.

Откакто имаме бебе не ни остава време и за разточителен шопинг 🙂

Любопитно: В книгата „The continuum concept”, Liedloff описва преинтересен случай на индианци от племето йекана – млада двойка с бебе, които решават да построят кошарка, в която да сложат бебето, за да може жената да си почине. Младият татко  прекарва половин ден в майсторене на кошарката от жилави клони, влага цялото си старание. В момента, в който тържествено слагат бебето в нея, то започва да реве. Без да се замисли дори индианеца връща бебето обратно в обятията на майка му и разрушава кошарката. Как бихме се почувствали ние, ако прекараме цял месец и хвърлим неимоверни усилия и ресурси в ремонтиране и обзавеждане на бебешка стая и бебето ни започне да плаче в момента, в който го оставим в новото му креватче и затворим вратата на стаята му? Ще го вземем ли обратно или ще търсим техники и трикове за приучаване на бебето да заспива само например?

Мит: „Всички бебета са еднакви.”

Трябва да наддадат точно килограм първия месец и да пораснат с точно 3 сантиметра втория, ако са момчета. Ако са момичета – мерките са други, но също толкова точни. Започват да седят на 6 месеца, лазят на 7, първо зъбче на 6 месеца и т.н. и т.н.

От тези чисто физиологични промени до цялата палитра от проявления на темпарамента си, начин на общуване, търпение, чувствителност към температура, светлина, нужда от гушкане и прочие бебетата са напълно различни едно от друго. В днешното си бебе понякога изобщо не можеш да разпознаеш вчерашното, твоето отношение и усещане за бебето ти също никога не е същото. Само, който не е имал никога деца, може да твърди подобно нещо!

Личен опит: Всички бебета имат колики. Е, нашето нямаше. Зъбите растат болезнено. Първият зъб на сина ми чухме да чука по една чашка, от която пиеше вода, изобщо не бяхме разбрали как и кога точно е пробил. Всички бебета обичат на разходка с количка. Вече споделих за нашата страхотна количка и нейната не-употреба. Навън бебетата спят по-спокойно. Може и така да е, но навън нашият син почти не успява да заспи, ококорва ей такива големи очи да поеме целия шарен свят и изобщо не му хрумва да заспива.

Мит: „Бебето добро ли е, слуша ли? Спи ли, яде ли?”

Личен опит:

Наскоро попаднахме на писмо от баба ми до майка ми, която е трябвало да поеме грижите за мен докато съм бил на няколко месеца, докато майка ми е завършвала образованието си в Чехия. С жена ми останахме изумени – описвайки мен като бебе, баба ми все едно е описвала сина ни – трудно заспива, не седи в количката, изключително любопитен, активен, общителен и т.н. Едно от писмата завършваше така: „Това дете не може да се гледа от един човек”.

В отглеждането на сина ни участваме и двамата, но понякога даже и ние не сме достатъчни. Съзнателният родител би трябвало да се вслушва в детето си, особено в началото, а не да очаква послушание от бебето си. И ако не спи и не яде, какво, лошо ли е? Ако едно дете не иска да се храни в уречения за това час, това еОК; ако не иска да заспи под режим, това е ОК. Насилването с храна не е ОК. Свикнали сме да наричаме добро послушното, мирно, непречещо на ежедневието ни бебе, но най-доброто и здравото за едно бебе е да бъде активно. Физиологически непривично е за малкото дете да стои на едно място и психологически пагубно да бъде пасивно.

Любопитно: От психологическа гледна точка характерът се гради до 7мата година на детето, а не се унаследява, противно на разпространеното в България мнение. Това, което се унаследява е темпераментът – нивото на физическа активност,  жестовете, безпокойство или притеснено поведение, които демонстрира  детето в ежедневието си, начинът, по който първоначално реагира на нови стимули, независимо дали това са хора, ситуации, места, храни, адаптивност, разсеяност и други. Темпераментът само на единият родител се унаследява, така че питайте родителите си какви бебета сте били вие, за да няма изненади после.

Мит: 40 дена да не се извежда бебето след раждането.

Личен опит:

Особено в хубавите пролетни дни, да не сте си помислили да си показвате носа навън на чист въздух. На Витоша – в първи клас, не по-рано!

Мит: Домашните животни са несъвместими с бебето.

Личен опит:

Котките душат бебетата и им вдишват от дъха. Кучетата (особено по-големите породи) са много опасни те – мастифоподобните и бул-породите например без причина могат да скочат и разкъсат стопанина си… И така човек стига до извода, че повечето хора са страхотни експерти спрямо кои кучета са опасни и кои не. Общо взето всеки втори е “кучкар” и, или е бил свидетел на подобна безпричинна агресия. Да ама в жълтите медии го е прочел и в телевизията го е чул. А теле визията особено нашата отдавна не е критерии за каквото и да е достоверна фактология. Жълтите медии пък отдавна са си станали най-големия източник на информация за 2/3 от съгражданите ни и разбира се хората отдавна им вярват. Сензационните и тенденциозни репортажи за кръвожадни песове които разкъсват деца и възрастни са през ден.

Оказва се обаче, че ако човек отдели малко време вместо да гледа поредния свален кино хит или да излезе на по биричка с приятели а прочете час два интелигентно пресявайки доказани и аргументирани източници може даста да се изненада.

Общо взето ако поемем отоговорни и информирани решения относно домашните любимци – новодошли или заварени – ще осигурим не само едно по забавно и “топло” детство за децата си но и ще им изградим един много по силен имунитет, кален дух, психика, любов към живота на открито, те ще развият в себе си уважение и милосърдие към другите, към различните, към животните и растенията и като цяло към природата. Нещо което все повече им липсва днешните на децата. Обсебени от идеята как по бързо да унищожат поредния извънземен светещ и пищящ трансформер докато му правят аварийно кацане върхо някой невинен храст…