Хранителните оцветители въздействат негативно върху ДНК, според проучване на БАН

Любимите на децата торти със снимки на глазурата и шарените бонбони за смучене и дъвчене са истински бомби със закъснител за следващите поколения, твърдят специалисти по молекулярна биология в Българската академия на науките. В специално изследване, приключено през 2011 г., учените са изследвали приблизително двадесет от всичките 337 добавки в храните, обозначавани с буквата “Е”, и са установили, че именно оцветителите в детските храни са едни от най-опасните съставки за организма.

“Добавките, използвани за придаване на цвят – фаст грийн, индиго кармин и еритрозин, т.е. зелено, червено и синьо, се интегрират между базите на ДНК. А това е мутация, която се отразява на клетките, на целия организъм и спокойно се предава в поколенията ни”, представи резултатът от проучването доц. Георги Милошев, ръководител на лабораторията.

Един от най-притеснителните изводи на екипа му е, че от 20 анализирани “Е”-та, 14 увреждат ДНК не само в разрешените от Европейската комисия концентрации, но и в дози между 10 и 100 пъти по-ниски от тях. Същите резултати се наблюдават при натриевият бензоат (Е 211), който поддържа продуктите свежи, и дори при добавения в храни и напитки кофеин.

“Най-страшното е, че тази мутация може да предизвика рак. Затова избягвайте да давате на децата си силно оцветените бонбони и сладоледи. И в никакъв случай торта със снимка! Това е 100% химикал.”, призова родителите доц. Милошев.

Сред останалите вредни добавки в храните най-опасен е натриевият нитрит – Е 250. Използва се като консервант в пушените риби, различни видове месо, консерви и във всички колбаси, най-вече дълготрайните. Според експерта разрешеното количество за влагане в храните е гигантско и само времето и продължителните изследвания могат да докажат до какви последствия води употребата му. В проучването си доц. Милошев е използвал 1000 пъти по-ниска концентрация, но дори тя е била достатъчна, за да се регистрират увреждания в молекулата на човешката ДНК.

Изследването е реализирано между 2009 и 2011 г. със средства от Фонд “Научни изследвания”. От 2012-а екипът на лабораторията по молекулярна генетика кандидатства за ново финансиране, за да довърши проучванията си.

За последните три години трудът на доц. Милошев е публикуван в няколко международни научни издания и дори е цитиран в анализите на различни специалисти в областта на здравословното хранене.

публикувано със съкращения от clubz.bg