Поведенческите кризи в предучилищна възраст

Специалистите определят нервните изблици и избухванията при децата в предучилищна възраст като лятна буря. Те, също като нея, идват внезапно и понякога са толкова жестоки, че ни хвърлят в истинска паника, но затова пък често си тръгват точно толкова бързо, както са дошли.

В едни момент, в който всички са около семейната трапеза и всичко изглежда наред, а в следващият малкото дете е на пода, пищи, тръшка се и изглежда в тотален нервен срив – това състояние може да бъде предизвикано на практика от всичко, дори от най-незначителния на пръв поглед детайл.

За радост на родителите, тези избухвания намаляват право пропорционално на нарастването на възрастта, но понякога те отново могат да се обострят в първите училищни години.

Нормално е родителите да се притесняват от тези изблици на нервност и невъздържаност и да ги приемат като белег на труден характер у детето, но по същността си, те са в реда на нещата и са естествен спътник на израстването. Дори когато положението изглежда почти невъзможно, родителите не трябва да възприемат това поведение като задължителен белег за манипулативно поведение. По-вероятно е детето да реагира по този начин в отговор на някаква своя вътрешна неудовлетвореност или притеснение, привнесено отвън.

Най-честата причина за избухливостта при децата в предучилищна възраст са прекалено силните емоции, с които те трудно се справят. По същия начин въздействат преумората – физическа и психическа, неприемането от връстниците в детската градина или в училище, липсата на добра комуникация с най-близките у дома, страхът.

Децата в тази възраст не бива да бъдат контролирани и дисциплинирани чрез заплахи и насаждането на представи, които са в разрез с реалността, както и чрез страх. Например, ако кажем на детето, че под леглото му има чудовище, което ще излезе, ако то не заспи да 5 минути, е възможно да предизвикаме истерични пристъпи веднага или в друг, отдалечен във времето момент, когато дори ще сме забравили за изречените думи.

Подобно отношение лесно може да постави под риск емоционалното равновесие на малкото дете.

Статията продължава на следващата страница.