Най-голямата ти лична заблуда за родителството?
Попитахме родителите коя е най-голямата и лична заблуда за родителството
Ето какво ни споделиха те:
Попитахме родителите коя е най-голямата и лична заблуда за родителството.
Ето какво ни споделиха те:
Стиляна Рязкова, психолог и педагог по образование/ експерт маркетинг по документи/ по същество: международни отношения по европейски проекти, 30 г.,
майка на Андрея, на почти 5 месеца
Преди да родя си мислех, че да си родител е да прекарваш безброй безсънни нощи и да си постоянно недоспал, а се оказа, че е изключително сладка нова роля, на която все още не мога да се наситя.
Ирена, копирайтър, майка на Борис на 4 г. и половина
Преди да родя си мислех, че да си родител променя живота ти, а се оказа,
че променя самия теб.
Георги Тодоров, 32 г., психологически трейнинги,
баща на Андрея, на почти 5 месеца
Нямам заблуди поне засега:) И преди и сега зная какво искам и как. Въпрос на осъзнатост.
Румяна Ефремова, 30г., преподавател по испански език,
майка на Огнян на 2 години
Преди да родя си мислех, че да си родител е даденост и че инстинктивно ще знаеш какво иска детето ти още от самото начало. Затова се чувствах много странно първите седмици след като се роди синът ми, когато на няколко пъти за малко да му кажа «лельо» и дълго време се чудехме каква точно е причината «То» да плаче.
Истината е, че родителското чувство се придобива. Много отдавна «То» се казва Оги и не мога да си представя как сме живели преди без него или пък как ще отидем някъде на почивка и ще го оставим на бабите примерно… Вярно е, че вече нямаш толкова време за себе си и вече „Аз” не е на първо място, но това се забравя веднага щом видиш дяволитата му усмивката, грейналите очички или къдравата му косица.
Лилия Ралчева, адвокат, 29 г., майка на Лъчезар на 3 години и 10 месеца
и на Ирина на месец и половина
Личната ми заблуда за родителството – това не е лесен въпрос – доста мислих преди да си дам сметка, че всъщност единствената ми заблуда (ако може така да се нарече), която други хора реално са ми вменили като тяхно мнение, е че е трудно и непостижимо да си добър родител. Истината обаче е съвсем друга! Много по- лесно е отколкото ти го говорят и пишат по книгите! То е като инстинкт – всеки го има в себе си – просто трябва в точния момент да развиеш това, което се иска от теб. Всички деца са в много голяма степен еднакви и минават през едни и същи периоди. Родителят трябва да се нагоди именно към тези периоди – другото е лесна работа. Единственият ми личен страх като родител е само когато детето боледува – това е най- големият кошмар, с който аз лично не мога да се преборя и да приема като част от живота на всеки.
Силвия Стоянова, 30 години, клиничен и консултативен психолог,
майка на Стефан на 3 години
Преди избягвах дълго „ставането на майка”, защото личният и професионален живот ми се струваха несъвместими с родителството, а ми се „живееше” още. Всички добри родители ми изглеждаха „вторачени” в децата си. Уви, вече три години всеки ден си давам сметка, че няма нищо по-радостно, по-тревожно, по-впечатляващо, по-изпълващо съществуването ти от това да бъдеш родител и наистина останалият свят бледнее пред това.
А каква е вашата лична заблуда?
Довършете вие изречението и участвайте в нашия конкурс. Напишете вашия отговор като коментар под статията. За целата трябва да имате регистрация в нашия сайт. Срокът за участие е една седмица. Участвайте и може да спечелите 1 час забавление за детето си в детски център Gymboree или
книжка от издателство Колибри
2,548 преглеждания