Как да се справим с всичко: част 2

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

mom do everythink

Прочетете и първата част на материала.

Искам ли наистина

След размножението няма как да продължавам да разпилявам времето си тъй свободно, както ми харесваше да го правя преди. Споменах вече, всяка спонтанност е по-скоро илюзорна проекция, така че си е необходимо ясно подреждане по предпочитания. Селектирам си на какво искам да отида наистина, с кого искам да се видя наистина, кое място ми е интересно наистина. Няма вече „Я, тука може да е яко“ или „Ние сме еди-къде-си, защо не дойдеш“. Така някак ми се получава да съм в час с повечето неща, които държа да следя като градски включвания, а и да не страдам от синдрома „къде какво изпускам“. Полезно, безспорно.

Време за любов, време за война
След като станахме родители, моят прекрасен мъж и аз се караме по невъзможно яростно. Най-вероятно стресът от всичко ново, хилядите задължения и нашата твърда решеност да запазим и себе си, и семейството си, по най-добрия възможен начин, си казват тежките думи. Няма как, то все отнякъде избива… не съм си представяла даже как е възможно ама така зверски да избухват скандалите. Хубавото на цялата история е, че, както изведнъж се завихря бурята, така и бързичко утихва. Научихме се да си пестим силите. Защо да влагаме енергия в адови караници, като, след като се изясни пряко намесеният казус, можем да се занимаваме с други неща. Например да си се радваме на бебето, заедно. Не знам как стана така, но, наистина, страстите много бързо се успокояват и просто някак всеки започва да си се занимава с нещо по-смислено; без да има лоши чувства, без някой да е неразбран или неоправдан… изливаме си гнева и толкова. Като динамична терапия. Много динамична

А относно любовта – стараем се достатъчно често да си припомняме, че трудните дни са само това, дни, 24 часа, утре ще е по-добре; че имаме семейство, защото го искаме; че бебето ни е прекрасно; че ние сме прекрасни; че се стараем да успяваме с всичко и няма как да не се изнервяме понякога. Тоест, когато можем, викаме на помощ трезвата мисъл. И така се държим един за друг, не позволяваме усилията на едната частица от нашето цяло да бъдат помрачени от стремленията на другата и, обичайно, ни се получава симбиозата. Естествено, не винаги. Тогава са скандалите.  Но по гореспоменатия начин се стараем да запазим инимността си – а тя, както знаем, е най-важна. Макар да имаме желание за секс, често просто нямаме времето за това, силите не ни достигат и тогава здравословната сърцевина на връзката ни, ненарушената интимност, помага най-много.

Почивка

Без почивка няма работа, твърдят древните мъдреци и аз съм първият човек, който се съгласява с тях. Не бива да допускаме да се докараме до над ръба на крайното изтощение, за да си планираме няколко дни или поне часове оff от всичко. Бягство за уикенда с приятелки, време насаме, разходка без цел, масаж, спа… каквото действа. Важно е да го правим редовно и без капка чувство на вина, че в това време сме могли да свършим още какво ли не. Няма как да го свършим, ако сме грохнали изнервеняци, нали така?

Знам, че звучи като пълно роботизиране и схематичност отвъд обичайните измерения, но е просто начин на живот. Поне това си повтарям, за да съумявам да продължавам със същия ентусиазъм…

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Posted in: Полезно

1,029 преглеждания

Comments are closed.