Писмо до мен, преди да стана баща

letters

Хей, какво става? Аз съм ти. Е, ти от бъдещето. 4 години по-напред, да сме точни. В момента сигурно чете това писмо на 3G айфона си, докато Стиви размазва какаово масло по коремчето си, за да предодврати стриите от тази баскетболна топка, вашата дъщеря, която носи в мъничкото си тяло. Това не върши никаква работа, между другото. Но знаеш ли какво върши? Да й кажеш, че я обичаш заедно със стриите, да ги целуваш, да й благодариш отново и отново, че носи твоето бебе. Защото не лъжеш. Искрено си й благодарен и тя го знае.

Не вярваш, че това писмо е от мен? Ами ето, ще ти докажа. Точно сега ти е особено вълнуващо време. Всеки път, когато си затвориш очите, си представяш различно дъщеря си. Но независиомо колко усилено опитваш, не можеш да си представиш как ще изглежда тя. Сладко е. Опитваш да нагласиш чертите на жена си на бебешко личице, но единствено постигаш нейната глава на бебешко телце – което те кара да се смееш – което пък я кара нея да те пита защо се смееш… а ти всеки път казваш „нищо, нищо“. Е, аз знам на какво се смееш така, Джон. Смееш се на абсурдната мисъл за главата на жена ти на бебешко тяло. Искаш ли да знаеш защо се смея, Джон? Защото това е точно както ще изглежда дъщеря ти, когато се роди най-сетне, само с по-малко коса. Тя е мъничка, сбръчкана, плешива Стиви. И в тези първи няколко минути ти плачеш повече и от нея.

Искаш още доказателства? ОК. Изплашен си постоянно. Ужасен си, че нещо ще се обърка. Притесняваш се от вродени дефекти. Мислиш си, че Стиви ще пострада пов реме на раждането. Не знаеш дали си готов да бъдеш баща.

Знам какво си мислиш в момента. Мислиш си „ Все едно, пич, нищо от това не е истинско доказателство. Това са общи неща, които тревожат всички бащи.“ Прав си. Много наблюдателно от твоя страна, предишна моя. Такива са. Доста си умен. Но какво ще кажеш за това? Всяка сутрин под душа, където никой не те вижда, ти коленичиш и се молиш на Бога, в който дори не си сигурен, че вярваш, просто за всеки случай, молиш му се всичко да е наред с дъщеря ти и с жена ти. Всеки ден го правиш, всеки ден откак през ноември така се изплашихте, че Стиви ще пометне.

Ще ти дам секунда да си затвориш устата.

ОК. Сега знаеш, че съм аз. И следват въпросите ти. Да, имаш друго дете. Да, този път ще е момче. Не, не си толкова развълнуван от това, че е момче, колкото си мислеше, че ще бъдеш, защото, докато научиш новината, вече си невероятно влюбен в същеря си, така че още едно момиче би било идеално също.

В интерес на истината, липсата на огромно вълнение те притеснява (защото това си умееш, да се притесняваш). Недей. Веднъж щом Капитанът (не е това истинското му име – а, да, също и блог ще почнеш да си водиш) се появи, ще се влюбиш и в него. Супер е. Ето защо: точно когато си мислиш, че си дал всичката си обич, точно когато си мислиш, че няма начин да вместиш още някого в сърцето си, откриваш нещо, което променя всичко. Обичта ти не е изчерпаем източник. Безкрайна е. Докато подаръкът от дъщеря ти е да те направи баща, подаръкът от сина ти е да те научи, че, дори и ти да си изморен, обичта ти не е. Ще се провалиш красиво в толкова много неща през следващите 4 години, но обичта към семейството си няма да редадеш нито веднъж. Тя ще те държи. Тя ще те води. Тя ще те направи отново цял.

Виж, бих могъл да пиша тук и съвети как да си добър родител, но няма. Трябва сам да се научиш. Ще ти кажа, че смяната на памперсите не е толкова сложно нещо, колкото всички се опитват да го изкарат и че „ужасните 2“ са по-скоро „дразнещите 2“, докато възрастта на 3 би трябвало да се нарича „по-добре се удряй в лицето с чук“. Но дори тогава са прекрасни.

Но ако нямам ценни съвети за теб, защо ти пиша изобщо? Ами защото мога. Защото знам, че имаш нужда да го чуеш. Въртележката се завърта и чуваш само клик-клик-клик-клик-клик. Ръцете ти се потят и правиш всичко възможно да запазиш ведра, щастлива физиономия, но аз знам, че единственото, което искаш, е някой, на когото вярваш, да ти каже, че всичко ще бъде наред. Е, няма нужда да ме молиш. Аз ще го направя, защото си готин човек, също като мен. Джон, всичко. Ще. Бъде. Наред. Стиви и Графинята ще са добре. И както вече казах, дори когато нещата не са добре, обичта ти ще те пренесе – защото тя е неуморна. И знаеш ли още какво? Ще бъдеш доста добър баща.

Наслаждавай се, приятелче.

Джон 2014-та

P.S. Сега си лягай и стига си си играл с телефона. Лош навик е и само се вкоренява още повече с времето.

P.S.S. Числата от тотото за следващото теглене са 38 – 2 – 43 – 5 – 59-43

P.S.S.S. Графинята ще изсипе цяла опаковка слънцезащитен крем на килима в стаята си. Няма да ти кажа кога или как да го предотвратиш. Само ще ти се смея в бъдещето. Ха.Ха.Ха.

Източник: Ask Your Daddy