Спонтанен аборт

Бременността не винаги е цветя и рози, както ние обичаме да си я представяме и както най-често ни я представят. Понякога се случват неща, които не можем да предвидим, да предотвратим и трябва да се научим да приемаме.

В тази статия ще дадем повече информация за спонтанния аборт – за причинителите, симптомите, какво всъщност се случва и каква е лекарската практика.
По медицинско определение спонтанният аборт е прекъсната бременност, която завършва преди ембрионът да е способен да живее извън матката – или преди 20 гестационна седмица.
Спонтанният аборт при ранна бременност е често срещано явление. Статистиката сочи, че при жени, които знаят, че са бременни се случва между 10–20 %, но в действителност това става дори по-често – при 30 % от жените. Често спонтанният аборт се изявява и като много закъсняла менструация, при която бременността не е установена. 80 % от спонтанните аборти се случват до 12 г.с.

Причините за него са различни и е трудно да се прецени във всеки един случай какво е предизвикало спонтанния аборт. Най-често това са генетични и хромозомни аномалии на ембриона или заболявания на майката. Сред тях са диабет, заболявания на щитовидната жлеза, тромбофилии на майката, имунологични заболявания, инфекции през ранните етапи на бременността, прием на токсични вещества, консумация на алкохол, тютюнопушене, структурни особености на матката (миоми), маточната шийка и други неизяснени причини. Всички тези фактори са причината за нарушения в развитието на ембриона. Тези отклонения от нормалното развитие могат да се проявят в много ранен етап, какъвто е случаят с т. нар „кухо яйце“ – от яйцеклетката се развива само плоден сак, без ембрион. Или внезапно спиране на развитието на ембриона в ранен етап от бременността. По-рядко, но също възможно е ембрионът да спре развитието си на по-късен етап от бременността, след като е била установена сърдечна дейност. Най-рядко се случват късните аборти във втората половина на бременността.

Какво причинява спонтанния аборт?
Напреднала възраст на майката – това е една от най-често срещаните причини за спонтанен аборт.
История със спонтанните аборти – майката е преживяла предишен такъв.
Тютюнопушене  – на майката и бащата.
Употреба на алкохол – от майката и бащата.
Вирусна инфекция, съпроводена с температура.

Как да познаем, че е започнал спонтанен аборт?
Най-често спонтанният аборт протича с вагинално кървене и болка в корема – особено в ранна бременност. Важно е при всяко вагинално кървене пациентката да се свърже със своя лекар, защото кървенето може да е нормална част от нейната здрава бременност, което не изисква лечение и преминава от само себе си, но може и да е начало на спонтанен аборт.

А сега какво?
Лекарят поставя диагноза въз основа на няколко неща: симптоми на пациентката, данните от гинекологичния преглед и ултразвуковото изследване. Вземат се предвид големината на бременността, състоянието на плода и отговаря ли развитието му на седмицата от бременността?

Лечение с цел запазване на бременността може да се проведе само при т.нар. „заплашващ аборт” или когато имаме контракции и кървене без изтичане на част от бременността или отворен цервикален канал. Лечението се провежда според срока на бременността и вероятната причина за аборта. Обикновено абортите в най-ранните етапи на бременността (преди 10 г.с.) нямат добра прогноза и лечението не е успешно. Много лекари съветват пациентките си да не провеждат лечение за задържане на бременността, тъй като абортите, започнали в този етап от нея са предизвикани често от генетични увреждания на ембриона или отклонения от развитието, несъвместими с живота. Принципът е, че ако бременността е здрава, тя ще се запази, а налице е започнал спонтанен аборт, то най-вероятно има дефект на плода, заради който организмът изхвърля бременността.

Когато лекарите се насочат към задържане на бременността най-често лечението включва спазмолитици, за намаляване спазмите на матката, както и гестсагени (хормон, който допълва нормалната секреция на хормони при недостатъчност на жълтото тяло). Използват се също антикоагуланти и антиагреганти (фраксипарин, клексан, аспирин, тромбофилии или други нарушения на кръвосъсирването.
При късните спонтанни аборти се прилагат лекарства, спиращи маточните контракции или т. нар. токолиза.

При аборти от типа „цервикална недостатъчност” (неспособност на шийката да задържи бременността) може да се направи серклаж  – поставяне на циркулярен шев на маточната шийка. 
Когато лекарят установи протекъл спонтанен аборт или такъв, който е неизбежен, най-често се преминава към лечение за изчистване на матката от остатъци от бременността. За това се използват няколко метода в зависимост от състоянието на пациентката след аборта.

Пациентката е поставена под наблюдение – при някои аборти се изчаква организмът спонтанно да се изчисти от бременността – това става при положение, че жената се чувства добре, няма температура или симптоми за инфекция, жизнените й показатели са стабилни, няма тежко кървене. Обикновено до 2-3 седмици тялото се изчиства само.
Пациентката преминава през медикаментозен аборт, при който й се дават лекарства, които стимулират изхвърлянето на бременността от матката. Лекарствата могат да се прилагат орално или вагинално. Процесът отнема няколко дни до около седмица.

Най-често се прибягва до оперативен метод или още наречен кюретаж (абразио, Д+С). Това става, като шийката на матката се разшири с дилататор и съдържимото на матката се кюретира и извежда извън матката. През последните няколко години най-често се използва аспирационен кюретаж (с вакуум) – това е методът, който предизвиква най-малко кървене и предвижда по-бързо възстановяване.

След аборта?
Най-често дадените препоръки от страна на лекарите са да изчакат от 1 до няколко месеца след прекратяване на бременността преди да започнат нови опити за забременяване. Напоследък все повече проучвания сочат, че ранното забременяване след спонтанен аборт не е рисково за майката и за бременността, но въпреки всичко лекарите ще ви препоръчат да се изчака около 2-3 месеца, за да има възможност матката и най-вече лигавицата да се възстановят напълно.

Докато матката и шийката се възстановяват, не се препоръчва да правите секс и да си поставяте тампони – за около 2-3 седмици след това.

Ако пациентката е с кръвна група Rh (-), специалистите препоръчват да се направи профилактика с Анти – Д имуноглобулин.

Трябва ли да се притеснявам от спонтанния аборт?
Нормално е всяка жена да се притеснява от спонтанния аборт по време на бременността, особено, ако вече е преживяла един или повече. Ако спонтанния аборт (или аборти) са се случили в ранните етапи на бременността (до 12 г.с.) и преди да се види сърдена дейност у плода, лекарите смятат, че няма причини за притеснение, защото „природата изчиства дефектите“ – или това е естествения механизъм на предпазване от увредени бебета.

Ако сте имали повече от 3 спонтанни аборти, лекарите ще ви препоръчат да направите някои изследвания – на щитовидна жлеза, диабет, родствени заболявания, антифосфолипиден синдром, както и да се изследва за генитална инфекция.

При история с аборт, причинен от „цервикална недостатъчност” се препоръчва при следващите бременностти да се направи профилактичен серклаж в четвърти месец на бременността.