Внимание – потулените истини за хлебната мая!

hlebna

Темата за хлебната мая и скрития и забравен убиец в нея ме потресе първия път, когато попаднах на нея. Тъй като няма нужда да откривам на ново топлата вода, директно реферирам към чудесния материал, над който са се потрудили приятелите ни от recipemagician.com. За пътя към суровоядството те ни разказаха в интервюто на Вери, споменавала съм ги и в други материали, свързани със здравословното хранене, а насайта им ежедневно намирам вкусни вдъхновения. Не е много лесно да се намери достоверна информация, която да бъде проверена от няколко различни източника, сортирана и представена в удобна за вас читателите форма. Затова пре-публикувам статията от recipemagician.com.

Нашите прадеди са казвали: “Хлябът е дар Божи”. Но със сигурност не са месили тестото си с термофилни дрожди. Този вид набухвател се е появил още преди войната. Учени, занимаващи се със изучаването на този въпрос са попаднали на документи от Хитлериска Германия в Ленинската библиотека, където се споменава, че тези бактерии са се отглеждали върху човешки кости и ако Германия не успее да превземе Русия, тогава тя ще бъде унищожена от този вид мая. Както винаги става в секретните документи на учените, е било забранено да се публикува информация за оригиналния документ, както и те да бъдат фотокопирани. Още на другия ден документите са изчезнали, а информацията е била засекретена и класифицирана…

И така, ако термофилните дрожди са се появили наскоро, то с какво се е приготвял квасният хляб в дълбоката древност и преди това? Добре познатите селски закваски са се приготвяли от ръжено брашно, овес, ечемик и пщеница. И до наши дни се е съхранила традицията в много селца, изолирани от съвременното кулинарно влияние. Именно тези видове природни закваски обогатявали организма с органични киселини, витамини, минерални вещества, ферменти, пектинови вещества и биостимулатори.

Изпичането на хляба в народната кухня е бил своеобразен ритуал. Тайната рецепта на неговото приготвяне се е предавала от поколение на поколение. На практика всяко семейство е имало своя рецепта за хляба насъщни. Обикновено се е пекло хляб веднъж на седмица, за което са били използвани различни живи закваски: ръжена, овесена, ечемичена и т.н. Макар хляба да е бил по-груб, използването на пълнозърнести и неизбелвани брашна е способствало съхраняването на всички полезни вещества, съдържащи се в зърнените култури. А при изпичането му в традиционните руски пещи хляба е имал незабравим вкус и аромат. Такъв хляб не е мухлясвал с месеци и дори години.

Но ето че вече няколко десетилетия хлябът се пече по друг начин. Използват се за това не природни закваски а изкуствено създадени за целта термофилни дрожди (захаромицети). Технологията на завъждането им може да се нарече направо чудовищна и неприродна. Производството на хлебните дрожди се основава на размножаването им в течни хранителни среди. За целта меласата се разрежда с вода, обработва се с хлорна вар, окислява се със сярна киселина и т.н. Странни методи, трябва да си признаем, се използват за приготвянето на хранителен продукт, още повече когато в природата си съществува естествена закваска от полезни дрожди като хмелевите и др.

Отдавна вече е забравена тревогата на учените от цял свят. Разкрити са механизмите на негативното въздействие на термофилните дрожди. Нека да се опитаме да внесем яснота какво представляват тези дрожди-захаромицети и каква роля играят те във влошаването на здравето на консуматорите на продукти, които ги съдържат.

Дрождите-захаромицети (термофилни дрожди), които се използват в спиртоварната промишленост, биреното производство и хлебопекарството не могат да се срещнат в природни условия. За голямо съжаление захаромицетите са много по-устойчиви от клетките на тъканите. Те не се разрушават нито в процеса на приготвяне, нито от слюнката и стомашните сокове в организма. Дрождите клетко-убийци унищожават чувствителните и по-малко защитени клетки на организма чрез отделяне на отровни вещества с малка молекулярна маса.

Токсичният белтък действа на плазмените мембрани, увеличавайки тяхната проницаемост към патогенни микроорганизми и вируси. Дрождите попадат първоначално в клетките на хранопровода, след което и в кръвта. Попаднали в благоприятна среда, те се размножават в геометрична прогресия и позволяват на патогенната микрофлора активно да живее и да се размножава, тровейки нормалната такава, благодарение на която в стомаха могат се изработват витамини от групата B и незаменими аминокиселини при правилно хранене. Под въздействието на хлебните дрожди по най-груб начин се нарушава дейността на всички органи на храносмилането: стомаха, задстомашната жлеза, жлъчката, черния дроб и червата.

hlebna maq

Стените на човешкия стомах са покрити със специфична лигавица, която е устойчива към киселините, използвани за преработката на храната. Обаче, ако човек злоупотребява с консумацията на кулинарни продукти, съдържащи хлебни дрожди и киселинообразуващи храни, тогава стомаха не може дълго да се противопоставя на този тормоз. Едно такова изгаряне на стените ще доведе до образуването на гастрит (прерастващ в язва), което ще доведе до силен дискомфорт в коремната област и нарушено храносмилане.

Консумацията на продукти, съдържащи термофилни дрожди, способства образуването на твърди съединения, които на по-късен етап се превръщат в камъни в бъбреците, жлъчката, черния дроб и задстомашната жлеза (панкреас). В стомаха нарастват процесите на гниене, в следствие на което се развива патогенна микрофлора, травмираща ресничните ивици. Забавя се изхвърлянето на токсичните маси от организма, образуват се газови джобове, където се залежават твърди образования (камъни). Постепенно те нарастват в слузести и подслузести слоеве на стомаха. Секретите на храносмилателните органи загубват своята защитна функция и снижават храносмилането. Усвояването и синтезирането на витамини е в недостатъчни количества, нарушава се усвояването на микроелементи в необходимите количества (най-важния от които е калция.)

Съвременната медицина с огромно съжаление отбелязва критично понижаване на нивото на калций в кръвта на децата. Ако по-рано той е бил 9-12 единици (в нормалните граници), то сега той не достига и 3 единици! Патогенните микроорганизми проникват чрез стените на стомаха и попадат в кръвоносните съдове. Микробната, гъбична, вирусна и паразитна флора лесно се внедрява в организма. Нарушават се обменните процеси на клетъчно ниво. Изменя се биохимичният състав на кръвта. В плазмата на кръвта се появява своеобразна тиня. Забавя се движението на кръвта по кръвоносните съдове, образуват се микротромби. Износва се лимфната система. Нервните тъкани претърпяват всевъзможни дистрофични изменения.

Още едно сериозно заболяване – ацидоза (нарушение на киселинно-алкалния баланс). Нараства умората, раздразнителността, появява се бърза физическа и умствена умора, гадене, парене в гърлото, сив налеп по езика, гастрит, тъмни кръгове под очите, болки в мускулите и загубата на тяхната еластичност (в следствие на повишената киселинност). Организмът се бори с ацидозата, губейки огромни количества енергия за възстановяване на баланса за сметка на собствените нужди. При такъв опит за възстановяване организмът започва масово разграждане на редица жизненоважни елементи – калций, магнезий, желязо, калий, натрий. Изземването на тези минерални елементи от костите на човека неизбежно води до тяхната болезнена чупливост, която се явява една от главните причини за остеопороза в произволна възраст.

Естествено всички по-горе споменати промени водят и до анатомични нарушения. При нормално функциониране на организма сърцето, белите дробове и всички по-ниско разположени органи получават мощен масов енергиен стимул от диафрагмата, която се явява главния дихателен мускул, издигащ се до 4то и 5то ребро. При развитието на дрождите в стомаха диафрагмата променя своя ход и не достига до нормалния си ход, тъй като заема принудителна друга позиция в следствие на надутия стомах. Сърцето се разполага хоризонтално, долните дялове на белите дробове и всички органи на храносмилането са силно притиснати от стомаха, който постепенно се деформира под влиянието на газообразуването. Не са редки случаите, в които жлъчката излиза от своето “легло” и дори изменя формата си. В нормално състояние диафрагмата извършва колебливи движения, способстващи появата на всмукващо налягане в гръдния кош, което притяга кръвта от долните и горните крайници, главата за да може тя да се пречисти в белите дробове. При ограничаване на нормалното функциониране на диафрагмата се намалява и ефективността на този процес на пречистване.

Всичко това довежда до подуване на долните крайници, малкия таз, главата и довежда в крайна сметка към варикозно разширяване на вените, тромбообразования, трофически язви и понижаване на имунитета.

Интересен и достоен за внимание опит е провел френският учен Етиен Волф. Той в продължение на 37 месеца е култивирал злокачествен тумор в епруветка с разтвор, в който се е съдържал екстракт от хлебни ферментиращи дрожди. В същото време 16 месеца е култивирал при същите условия стомашно-туморни клетки. В резултат на този експеримент е станало ясно, че в такъв разтвор размерът на тумора се е удвоявал и утроявал в течение на една седмица. Обаче, ако от средата се премахнел екстракта от хлебните дрожди, туморните клетки умирали. От там бил и направен извода, че в бактериалния екстракт се съдържа вещество, стимулиращо растежа им.

Не бива да се пренебрегва и отовора на въпроса: “Къде изчезна пълнозърнестото брашно, от което са пекли хляб нашите деди?”. Само пълнозърнестите брашна съдържат витамини от групата B, микро- и макроелементи, както и зародиш, който има фантастични лечебни свойства. Рафинираното брашно не съдържа зародиша и обвивката на зърното. Тези природни “лечители” се заменят с всевъзможни хранителни добавки и изкуствено синтезирани техни подобия, които никога няма да успеят да изпълнят това, което е създадено от самата природа в процеса на милиони години еволюция.

Рафинираното брашно се превръща в слузообразуващ продукт, който се натрупва на дъното на стомаха и затлачва нашия организъм. Рафинирането е скъп и необратим процес, при което се убива живата сила на зърното. Рафинирането на брашното е измислено единствено, за да се удължи неговия срок на съхранение. Пълнозърнестото брашно не може да се съхранява толкова дълго. Съхраняването на брашно изобщо не е наложително, тъй като много по-лесно, евтино и ефективно е да се съхранява зърното, което при нужда да се смели.

За да се възстанови здравето на идните поколения, трябва да се върнем към изпичането на хляб с помощта на естествени природни дрожди. Хлябът с хмелна закваска съдържа всички необходими аминокиселини, въглероди, витамини B1, B7, PP; минерални вещества: натриеви соли, калий, фосфор, желязо, калций, както и микроелементи: злато, кобалт, мед, които участват в образуването на уникални дихателни ферменти.

Хлябът с хмелна закваска активно извлича от панкреаса, черния дроб и жлъчката ферментите и другите необходими за пълноценното храносмилане вещества, подобряващи моториката на стомаха. Човек, употребяващ такъв хляб се зарежда с енергия, престава да боледува от простудни заболявания и грипове, възстановява си деформираната осанка и имунитета.

Все повече и повече хората осъзнават грешката на поколенията да игнорират старите рецепти за сметка на новата мода и се завръщат към традиционния вкусен и благоухаен домашен хляб от пълнозърнести брашна и природни закваски. В заключение искаме да се върнем към поговорката: “Всичко ново е добре забравено старо!” – с това може да се обясни защо в наши дни черния хляб, пълнозърнестите брашна и техните производни са доста по-скъпи от белия хляб, белите теста и всички останали кулинарни творения, съдържащи хлебни дрожди, независимо от факта, че за рафинирането на брашното вече са били направени редица разходи.

Не е никак трудно да си набавим зърно (най-добре е ако то е био), да си го смелим в домашни условия, да си приготвим домашна закваска и да си изпечете (ако консумирате) хляб.

Източник: http://nenapisanotonaopkovkite.blogspot.com/

Автор: Наталия Грозданова

Още:

Защо киселото ни мляко е естествен пробиотик