10 факта за мозъка на тийнейджърите

 

Пубертетът е ориентировъчно определен като период, който се случва между 11-тата и 19-тата година на детето – и промяната не е само външна.

Номер 10: Критичен период от развитието

“Мозъкът се развива през цялото време, но по време на пубертета той прави най-мащабните си скокове в развитието“, казва Сара Джонсън, асистент професор в Училището по обществено здраве Джон Хопкинс Блумбърг, където е проведено изследването на нервното развитие на мозъка „Тийнейджърските години: обяснениято. Гайд за здравословно развитие през пубертета (Университет Джон Хопкинс, 2009 г.; „Teen Years Explained: A Guide to Healthy Adolescent Development“ (Johns Hopkins University, 2009).

Въпреки че външно тийнейджърът преминава тромаво през процеса на порастване, вътрешно той развива главоломно опознавателните си способности и компетенции, обяснява Шерил Фийнстейн, автор на “ мозъка на тийнейджъра: работа за родителите“ (Inside the Teenage Brain: Parenting a Work in Progress (Rowman and Littlefield, 2009.)

Родителите трябва да разберат, че без значение колко висок е станал синът им или как женствено се облича дъщеря им, “те все още са в период на развитие, който ще остави следи върху целият им живот,” казва Джонсън.

Номер 9: Разцъфтяващ мозък

До скоро учените смятаха, че само децата на възраст между 1 и 3 години  имат множество нервни връзки в мозъка, които се „систематизират“ към по-ефективна подредба през първите три години от живота им. Но изследванията на мозъка показват, че подобно нещо започва да се случва повторно в мозъка на децата на възраст 11 г. за момичетата и 12 г. за момчетата.

Уменията, които добиват по време на пубертета – от четенето на вампирски истории, до шофьорския курс – им помагат да оформят сивото мозъчно вещество така, че да им служи на принципа на „Използвай го или го изгуби“. Структурното преподреждане на мозъка продължава до около 25-тата годишнина на човека, а след това настъпват едва по-малки промени.

Номер 8: Нови мисловни умения

Заради нарастването на сивото мозъчно вещество, мозъкът на тийнейджърите става взаимосвързан и добива уменията да преработва информацията.

Младежите започват да добиват умения за изчисляване и вземане на решения като тези на възрастните – ако им бъде дадена възможност и достъп до информация до такива.

Но в този момент, решенията им често могат да бъдат свърхповлияни от емоциите, защото мозъкът им в този момент разчита много повече на лимбичната система (центърът на емоциите в мозъка), отколкото на по-рационалния префронтален кортекс, обяснява Фийнстейн.

“Това раздвояване на уменията им може да бъде доста объркващо за родителите“, обяснява Джонсън, като пояснява, че понякога тийнейджърите правят неща, като например да ударят с юмрук по стената или да карат прекалено бързо, въпреки че на тях им е пределно ясно какво следва от това“.

Номер 7: Тийнейджърските избухвания

Децата в пубертета добиват цял нов наръч от умения за поведения в обществото, за абстрактно мислене и много други.

Но по това време все още не умеят много добре да ги ползват и затова експериментират – и понякога използват родителите си като опитни зайци. Много деца в този период приемат конфликта като начин да изразят себе си, а много други не успяват да се фокусират върху по-абстрактни идеи или да разберат гледната точка на останалите.

Точно както в овладяването на гневните изблици при децата, родителите трябва да разберат, че поведението на тийнейджърите им не „лично нападение“, обяснява Джонсън.

Те се опитват да се справят с огромно количество социални, емоционални и опознавателни потоци от информация, като същевременно наличните им способности не им позволяват да се справят с всичко едновременно. Те имат нужда от родителите си – хората с по-стабилни мозъци – да им помогнат, като останат спокойни, изслушващи ги и представляващи добър модел за следване, обяснява Фийнстейн.

Номер 6: Силни емоции

“Пубертетът е началото на огромни промени в лимбичната система,“ обяснява Джонсън, като разказва за тази част от мозъка, която не само ни помага да регулираме сърдечната дейност и нивото на кръвната захар, но е и основно действащо лице в изграждането на спомени и емоции.

Част от лимбичната система, амигдалата, свързва сензорната информация с емоционалните отговори. Нейното развитие, наравно с хормоналните промени, могат да дадат началото на нови и неизпитвани до този момент емоции като гняв, страх, агресия (включително и към самите себе си), вълнение и сексуално привличане.

През юношеството, лимбичната система преминава под контрола на префронталния кортекс, тази част от мозъка, която се намира точно зад челото, която се свързва с планирането, контрола над импулсите и мисли от по-висш порядък.

Когато останалите части на мозъка започнат да помагат с преработването на емоциите, по-големите тийнейджъри започват да уравновесяват емоциите си и да проявяват повече разбиране към емоциите на другите. Но до този момент, те често разбират погрешно учителите и родителите си, обяснява Фийнстейн.

“Може би сте максимално внимателни и въпреки всичко понякога ще сте бесни или ще имате сълзи в очите, защото отново са ви разбрали по погрешен начин,” казва тя.

Номер 5: Приятелите

С порастването, тийнейджърите стават по-добри в абстрактното мислене и социалната им тревожност нараства.

Абстрактното мислене им дава възможност да се видят отстрани през очите на някой друг. Младежите често използват това умение, за да разберат как евентуално ги виждат останалите.  Голям стимул за мозъка на тийнейджърите, казва Джонсън, което може да бъде причината тийнейджърите да  поемат рискове, когато техни връстници са наоколо.

“Децата наистина искат да изглеждат „готини“ – но за това не ни е нужно изследване на мозъка, за да го установим,“ обяснява д-р Джонсън.

Приятелите дават възможност на детето ви да се научи на важни социални умения като договаряне, правене на компромиси и планиране в група от няколко човека. По този начин те упражняват социалните умения на възрастните. Така че, въпреки, че изглежда все едно просто седят наоколо с разни приятели, тийнейджърите работят здраво върху социалните си умения.

Номер 4 Премервайки риска

“Спирачките идват в доста по-късен етап от развитието на мозъка“ обяснява д-р Джонсън, разяснявайки за развитието на префронталния кортекс и съответно за лимбичната система.

Същевременно те имат нужда от високи дози риск, за да изпитат същия силен порив, който изпитват възрастните хора.

Взети заедно, тези промени могат да направят тийнейджърите доста уязвими при предприемането на рискови стъпки, като например да опитват наркотици, участване в сбивания, скачане в непознати води и т.н. До периода на късния пубертет, например 17 години, тази част от мозъка, която отговаря за контролирането на импулсите и предприемането на дългосрочни перспективи се смята, че им помага да управляват някои поведенчески изяви, които са им се стрували привлекателни в ранна тийнейджърска възраст.

Какво трябва да правят родителите през това време? „Продължавайте да се грижите за детето си.“ Казва Джонсън. Точно както всички останали деца, те имат нужда от уязвимости на развитието и също от родители, които да ограничават това им поведение.

Номер 3: Родителите все още са важни

Според Фийнстейн 84 5 от тийнейджърите мислят често за майките си и също много за бащите си. И на повече от ¾ от тях им е приятно да прекарват времето си заедно. На 79 % им е приятно да бъдат с мама, а на 76 % харесват времето с татко.

Една от задачите на пубертета е да отдели детето от семейството му и да му даде определена автономност, но това не означава, че тийнейджърите нямат нужда от родители – дори и да го казват.

“Те все още се нуждаят от структура и очакват техните родители да я налагат.“ Обяснява д-р Джонсън. „Родителите, които решават да третират 17-годишните си деца като възрастни, не са справедливи с тях и ги излагат на риск от провал“.

Един от най-влиятелните начини да се грижите за тийнейджърите си, в допълнение към това да сте добър слушател, е да сте добър модел за подражание, особено, когато ви се налага да се справите със стрес и други житейски трудности, тъй като в този момент тийнейджърите ви се опитват всячески да изградят своя стратегия на поведение в подобни ситуации.

“Вашият тийнейджър ви наблюдава,“ казва Фийнстейн.

Номер 2 Нуждаят се от повече сън

Мит е е твърдението че тийнейджърите се нуждаят от по-малко сън от малките деца. Те се нуждаят от 9-10 часа сънна нощ, въпреки че повечето от тях спят доста по-малко. Част от проблемът е, че те променят ритъма си по време на пубертета: на тийнейджърите им се струва добре да станат по-късно и да си легнат по-късно.

Но заради ранното ставане за училище, повечето младежи се лишават от ценния за тях сън. По този начин те стават доста по-раздразнителни и неспособни да развиват опознавателните си умения. Недоспиването само увеличава емоционалната податливост на децата и нарушава способността им да вземат разумни решения. Сънят се смята за важна част от реорганизационната работа на мозъка.

“Има разрив между устройството на тялото на тийнейджъра и неговия режим,“ обяснява Джонсън.

Номер 1: Аз съм в центъра на вселената и тази вселена не е достатъчно добра за мен!

Хормоналните промени по време на пубертета имат огромен ефект върху мозъка, един от които е да увеличаването броя на рецепторите за окситоцин.

Докато окситоцинът често се смята за „свързващ хормон“ (такъв, който подпомага връзката между хората) увеличената чувствителност на лимбичната система, често се свързва с чувството за „осъзнаване на собственото аз“, което ги кара да се чувстват така все едно всички са вперили очи в тях.

Докато това може да накара младежът да се чувства в центъра на своя свят (и в тяхна защита, бихме казали, че наистина им се струпват много неща), промените в мозъка им могат също да дадат тласък на по-идеалистични опити, което се е случвало многократно в историята – повечето революции и иновации са направени именно от млади хора.

“Това е първият път в живота им, в който те се виждат в света около себе си“, обяснява Джонсън. Това означава, че по-голямата автономност е отворила очите им за това, което е отвъд семейството им и училището. Те се питат за първи път: Каква личност искам да бъда и какъв искам да бъде светът около мен?

„Докато мозъкът им се развие достатъчно добре, за да могат да разграничат оттенъците на сивото, отговорите на техните въпроси могат да бъдат доста едностранчиви,“ обяснява Фийнстейн. „Но работата на родителите им е да им помогнат да изучат тези въпроси, а не да им дадат отговорите.“

Източник: livescience.com