Какво трябва да знаем за стайния въздух през зимата

Рядко се замисляме доколко нашият живот зависи от качествата на въздуха, който дишаме, докато сме на работа или вкъщи. В развитите европейски страни хората прекарват в затворени помещения близо 90% от времето си. Човек денонощно употребява от 10 кг до 30 кг въздух (над 25 000 литра), един килограм храна и от един до три литра течности. Известно е, че въздухът, който дишаме, оказва огромно влияние върху нашето здраве, самочувствие и работоспособност. И въпреки това недооценяваме въздушната среда, в която прекарваме толкова много време. Според проучванията хиляди европейци умират годишно заради заболявания, причинени от вредните примеси във въздуха в офисите и жилищата.

Новият проблем – лошото качество на въздуха

Много от здравословните проблеми на съвременния човек се предизвикват от въздуха в собствения му дом или на работното място. Вече е доказано, че качеството на въздуха в добре уплътнените и отлично термоизолирани жилища не е съвсем здравословен. Въпреки съветите на специалистите да се проветряват често помещенията, заради високите цени на парното и тока повечето българи не го правят.

Допреди двадесетина години рядко се говореше на тази тема, но днес няма как да не признаем, че обитателите на по-нови и по-ефективни в запазването на енергия домове са по-предразположени към здравни проблеми, защото в добре херметизираните жилища влагата и замърсяването на въздуха са високи. В жилища от нов тип се задържа повече влага, вследствие на което се създава благоприятна среда за въздушнопреносими замърсители като например мухъл, микроби, бактерии и вируси, които предизвикват алергични и респираторни проблеми. От алергични реакции се оплакват цели семейства, а периодът на лекуванто им през последните години се удължава.

Застоялият въздух, независимо дали е в жилището или в офиса, влияе лошо върху кръвоносните съдове, кръвта по-бавно се доставя до клетките на главния мозък. Затова се появява главоболие, сънливост, раздразнителност, понижена работоспособност.

Основни замърсители на въздуха в домовете

За много от вредните вещества в стайния въздух все още не са правени дългосрочни наблюдения, но е известно, че в домовете на хората съществуват над 100 химически вещества, като близо 1/5 от откритите антропотоксини се отнасят към много опасните вещества.

Въздухът в затворените помещения съдържа опасни за здравето, дори понякога смъртоносни концентрации от някои вещества. Такива са цигареният дим, плесените, веществата, отделяни от строителните материали, озонът, радонът, ароматните въглеводороди и др. При наличието им човек започва да изпитва неразположение, главоболие, гадене.

Един от замърсителите на въздуха в жилищата е формалдехидът, който попада във въздуха от мебелите (които са направени от ДВП, ДСП) – както от новите, така и от тези с повредено лаково покритие.

Други източници на вредни вещества в стайния въздух са пенопластите, стирола, фенола и др. Концентрацията им понякога превишава допустимата норма 5-6 пъти, а в помещения с голяма наситеност с полимерни материали на основата на формалдехид – до 10 пъти, на стирол – до 9 пъти, на фенол – до 5 пъти.

Обитателите на такива домове обикновено се оплакват от постоянно главоболие, гадене, раздразнения на дихателните пътища, като в някои случаи тези вредни вещества са предпоставка дори за ракови образования. Още един убийствен замърсител – азбестът, използван като изолационен материал и компонент в азбестоциментовите плочи, отдавна е доказано, че води до рак на белите дробове.

В жилищните помещения могат да се срещнат също азотни оксиди и въглероден оксид – продукти от изгарянето на горива. Ако за отопление се използва природен газ, въглеродният оксид в жилището е с голяма концентрация, като тя се увеличава към по-високите етажи, вследствие на по-лошо работещата вентилация. Над петия етаж азотните оксиди и въглеродният оксид могат да бъдат открити и на стълбището на сградата.

Един от основните източници на замърсяване на въздуха в жилищата е цигареният дим. Отговорността за него обаче носи всеки сам и стига да иска, може да ликвидира веднага проблема. В многоетажните блокове има още един източник на замърсяване на въздуха – шахтите за смет.

Микроклиматът в помещенията

Микроклиматът в работните и жилищните помещения е жизнено важен за здравето на хората. Основните фактори, които го характеризират като здравословен, са температурата и влажността на въздуха, както и скоростта му на движение в помещението.

До неотдавна сухият въздух бе определян като враг номер едно. Решението на проблема бе просто – поставяха се овлажнители или мокри кърпи на радиаторите. Високата температура в помещението не означава непременно, че въздухът е сух и замърсен. При понижение на температурата относителната влажност на въздуха нараства. Така че ако почувствате, че въздухът в помещението е сух, просто понижете температурата с някoлко градуса.

Добре е да знаете, че относителната влажност в помещенията трябва да бъде в границите от 30% до 60%. Вредна за здравето е както ниската, така и високата влажност, но повечето хора се чувстват добре, когато въздухът е сух и прохладен.

За да се осигури високо качество на въздуха в помещенията, той трябва да е в постоянно движение. Вентилационната система има за цел да вкара свеж въздух и да изведе от стаята застоялия. Въздушният поток не трябва да е силен, защото при над 0,25 м/сек повечето хора изпитват дискомфорт. Ниската скорост на въздушния поток – под 0,15 м/сек пък не е достатъчна за осигуряване на циркулацията.

Още един показател, по който може да се определи ефективността на принудителна вентилация: зимно време оптималната кратност на въздухообмена трябва да е над 1.2, а лятно време – над 0.8. Това са гранични стойности, които, ако са под тези норми, са опасни за здравето. Ако вземем за пример малка спалня с размери 9 кв.м, посочените стойности на вентилация са недостатъчни и опасни за здравето.

Друг важен показател за микроклимата е температурата. За комфортна се смята следната температура на въздуха в помещенията: за зимата 20–22°С, за лятото 22-24°С. Резултатите от много изследвания показват, че отклонения само с 1-2°С от посочените температури съществено понижават нашата работоспособност. При 16°С например подвижността на пръстите намалява дотолкова, че ни е трудно да пишем. При температура над 27°С труспособността намалява с 30–50%. В Швеция например при температури на 27°С на външната среда работниците и служителите получават надбавки (известни у нас като «вредни»), независимо дали работят на открито или в офис.

Голямо значение за здравословния микроклимат в затворените помещения има йонният състав на въздуха, т.е. съотношението на позитивните и негативни йони. Отрицателните йони влияят добре върху самочувствието на хората, затова трябва да надвишават положителните. Те нормализират кръвното налягане, добре влияят на хората със сърдечно-съдови заболявания и заболявания на дихателните пътища, важни са при повишено умствено и физическо натоварване. Ако във въздуха преобладават положителните йони, човек усеща “недостиг на кислород”, умора, главоболие. Екраните на телевизорите и компютрите, климатиците и дори обикновените жизнени процеси на човек повишават концентрациите на положителните йони. Оптималното им ниво е 600 йони/сm3. В чистия атмосферен въздух се съдържат около 1000 отрицателни йони и 1200 положителни йони на кубичен сантиметър въздух.

Алергените в домовете ни

По данни на Сетовната здравна организация, около 40%-50% от населението на земята страда от различни форми на алергия, в по-лека или в по-тежка форма. Тревожното е обаче, че в развитите държави този процент е значително по-висок, а също, че тенденцията е първите симптоми на алергиите да се появяват във все по-ранна детска възраст.

Съставът на въздуха в затворените помещения се посочва като една от основните причини за алергичните заболявания. Най-известните алергени в домовете на хората са:

– битовата прах (съставът й е 35% минерални вещества, 15% влакна от хартия и текстил, 20% кожни клетки, 7% цветен прашец, 3% дим и сажди). Битовата прах е и своеобразно депо за плесени, гъби, патогенни микроорганизми, химически вещества.

– акарите (микрокърлежи). Битовите кърлежи живеят в матраците и дюшеците, възглавниците, меките мебели, килимите. Около 50% от теглото на пухена възглавница например, която се ползва повече от 10 години, са микрокърлежи. Те се размножават в нормални условия: 25 Со и влажност около 60%. При по-висока влажност акарите се размножават многократно повече.

Повишената влажност стимулира и размножаването на различни видове гъбички. Известни са около 350 вида гъбички, които могат да предизвикат алергия. Ако влажността от 30% се увеличи до 80%, нивото на гъбичното замърсяване в помещенията нараства повече от 3 пъти. В един грам битова прах се съдържат от 2200 до 73 милиона жизнеспособни спори на различни гъбички. Изследванията сочат, че в домовете на хора, страдащи от алергия, нивата на спорите на влажността на въздуха и плесените са многократно по-високи от тези, които са измерени в жилищата на здрави хора.

Основни източници на замърсяване

Хроматографските изследвания, направени на въздуха в жилищните помещения, откриват над 500 леки органични съединения (обикновено с много ниски концентрации). На базата на подобни изследвания са регистрирани 11 основни източници на замърсяване.

Ето по-важните от тях:

– строителни и облицовъчни материали – полимери, азбест, цимент и др;
– лошо работеща вентилационна система и сметопровод;
– битова прах;
– продукти от ежедневната дейност на хората и домашните животни;
– цигарен дим;
– продукти от изгарянето на битов газ;
– средства за почистване на дома;
– лакове, бои, лепила;
– аерозолни освежители и др;
– дезодоранти, одеколони, козметика, стайни растения;
– приготвянето на храна;
– стари вещи от кожи или възглавници с перушина;
– телевизори, монитори на компютри, принтери, ксерокси, климатици
– и дори водопроводната вода.

Опасни концентрации

За много от опасните за здравето съединения все още не са изготвени хигиенни норми, а оценката на въздействието им върху човека е трудно.

Ето някои от измерените нива на замърсяване: след ремонт и обзавеждане на жилище с нови мебели и замърсяване с цигарен дим, концентрацията на бензол е до 15.2 ПДК, на етилбензол – 43 ПДК, на стирол – до 68 ПДК, ма нафталин – до 5 ПДК, на толуол – до 1.6 ПДК. Концентрацията на формалдехид в дом с нови мебели от ДСП е до 170 ?g/m3, докато в екологично чист дом той е само 1 ?g/m3.

Веществата от групата на кетоните (органични съединения), също са много опасни за вдишване. Концентрацията на ацетоните достига до 11.6 ПДК в жилище с нови мебели. Нивото на ацетофенола се увеличава до 15 ПДК при работа на битови озонатори. Може би ще ви е интересно да научите, че нивото на замърсяване в стая с нов линолеум се равнява на това, което е измерено на оживено кръстовище с интензивно автомобилно движение.

Все още има какво да се желае за качеството на строителните и облицовъчни материали. Усъвършенстването им трябва да доведе до липса на мирис и вредни летливи вещества. От друга страна те не бива да стимулират развитието на микрофлора; да не натрупват върху повърхностите си статично електричество и по никакъв начин да не влошават микроклимата в помещенията.
Основното, което може да направи всеки от нас на този етап, е да се погрижи в жилището му постоянно да постъпва свеж въздух и съответно застоялият да бъде отвеждан навън.

     www.organichno.com