Споделено: “Надявам се да науча децата си как да се предпазват”
Скъпи приятели, представяме на вашето внимание писмото на една наша читателка, което тя ни изпрати във връзка с конкурса за кратка история, свързана с агресията при децата – темата на една от лекциите, които на 26-ти септември в София Алисън Шейфър ще изнесе пред българските родители в Гранд хотел София.
***
“Здравейте, Първите седем!
Благодаря за организирането на срещата с Алисън Шейфър.
Има огромна нужда да гостуват в страната ни хора, които са извървели доста повече път от нас в отношението си към децата и към процесите в обществото въобще. Не съм присъствала на първото й гостуване, но статията сега предизвика интереса ми.
Случката, която ще ви разкажа, е от преди две години.
Беше горе-долу по това време. В града ни се провеждаше фестивал на изкуствата и с децата ми ( тогава на 9 и 7 години) вървяхме към една стара къща в центъра на града ни, къщата на арх. Димов. В момента тази къща се стопанисва от сдружението Различния поглед и там се организират интересни събития. Смрачаваше се. Вървяхме през малка градинка и на около 20 метра от нас се чуваше глъчка. Около десетина деца , без възрастни с тях, от ромски произход, на възраст, според мен от 6 до 12-13 години, се караха. Напрежението изведнъж много се покачи и едно от децата започна да удря по главата друго. То се сви, започнаха и да го ритат. В този момент някакъв инстинкт се събуди в мен, много силен – желание да спра това. Казах на децата ми да изчакат и хукнах , крещейки към групата биещи се момчета. Първоначално се стреснаха и се дръпнаха, но когато стигнах до тях започнаха да крещят и на мен. Да кажа, че съм се изплашила, няма да е точно. Толкова ми беше висок адреналинът, че доста по-късно се изплаших. Успях да реагирам обаче и когато започнах да набирам номера на полицията, децата се стреснаха и се разбягаха в различни посоки. На мястото останаха някакви предмети, вече даже не помня какви, изцапани с кръв.
Моите деца стояха на десетина метра, изненадани, ужасени. Не бяха виждали до тогава побой. Много дълго разказваха тази история на приятелите ни, а аз дълго мислих за самите деца, оставени на улицата да се справят както намерят за добре, по правилата на глутницата. Мислих и за възрастните, които подминаваха мястото – изплашени, недооценили добре какво се случва или безразлични.
Надявам се да науча децата си как да се предпазват от попадане в подобни “компании”, и се моля ако все пак се случи, да има някой възрастен, който да изкрещи силно в подходящия момент.”
Златина Чертоянова
Стара Загора
Вие също можете да спечелите билет за лекциите на Алисън Шейфър на 26 септември 2015 г. в София.
Как? Вижте тук.
2,005 преглеждания