Гъбарко
Приказка в стихове от Батко Златко (автор и на Медената пита) и картинки от художника Вадим Лазаркевич
Под един вековен бук
много надалеч от тук,
расна гъбичка с калпаче…
Често виждах я да плаче.
имат си крака, ръчички.
А пък тя седи горката,
неподвижна във гората.
Но защо ли не минава
вече доктор Га тъдява?
Казват малките врабчета,
че поставял той крачета.
Гъбичката спря да плаче —
чу наблизо, че се грачи.
Начаса̀ изви снага
и съгледа… доктор Га.
Докторът се приближи.
Каза: „Гъбке, не тъжи“!…
Сложи й крачета здрави
и ръчички й постави.
Па обу й панталонки
със презрамчици от клонки,
и като помисли малко,
име даде й Гъбарко.
После чантата затвори
и усмихнат заговори:
„Имаш си крака и вече
стана истинско човече.
Ще ти кажа, без да питаш —
тъй напразно да не скиташ.
Не кради и не лъжи,
работи, а не лежи!“
105,872 преглеждания
