“Да бъдеш баща е привилегия” – гледната точка на един мъж и баща

Да бъдеш баща не е никак лесна работа, особено когато синът ти те нарича „мамо“ и как това звание може да накара един баща да се чувства поласкан и още по-значим за своето дете, прочетете в едно мъжко откровение.

Национална кампания „Да бъдеш баща“ има за основна цел да насърчи и подпомогне развитието на бащинската грижа и отношенията между бащите или значимите за децата мъже) и децата. Над 180 организации и компании в цялата страна са се включили в кампанията като нейни съмишленици или посланици.
„Да бъдеш баща“ е част от международната кампания за подкрепа на бащинствтото MENCARE, която се осъществява в над 30 страни и 5 континента.

Една от основните цели на Националната кампания „Да бъдеш баща“ е да даде шанс на повече татковци да споделят своите мисли и емоции по отношение на родителството. Споделеното от тях има шанса да достигне до над 10 000 души през информационните канали на кампанията.

Mencare. bg: Представи се с няколко думи – откъде си, къде живееш, с какво се занимаваш, откога си баща и колко деца имаш?

Б.: Роден съм и съм израснал в Габрово, на 34 години, живея в София, управлявам компания за пазарни проучвания и имам един син на година и три месеца.

Mencare. bg: Опиши накратко какъв баща си. Кажи няколко думи за детето/децата си.

Б.: Не знам какъв баща съм, но знам какъв се опитвам да бъда. Иска ми се да съм „наличен“ и „достъпен“ за Адриан. Искам да бъда негов приятел, човек, на когото може да разчита. Вярвам, че му е забавно с мен.

Б.: Той е много мило дете, макар и не много гальовно. Кипи от енергия. Обича музика, особено на живо. Любопитен и смел изследовател в различни направления, от кофата за смет, през контактите, съдържанието на различни шкафове и чанти, гравитацията и свързаните с нея опасности… Може да се заиграе с абсолютно всичко. Винаги е много зает.

Mencare. bg: Как би довършил изречението „Да бъдеш баща е…“

Б.: Не мога да избягам от клишето. Да бъдеш баща е привилегия, удоволствие, най-голямото щастие и не на последно място – отговорност.

Mencare. bg: Коя е любимата ти игра от детството? Ще научиш ли детето/децата на нея?

Б.: Не мисля, че имах най-любима игра, но определено ще му покажа ‘античните’, не дигитализирани игри, с които се забавляваше нашето поколение.

Mencare. bg: Кои са любимите неща, които правиш заедно с децата – игра, спорт, хоби?

Б.: Към настоящия момент той много обича да му свиря и пея. Той също опитва да припява. Веднага щом ме види ме отвежда към китарата и ме подканя да засвиря любимите му песнички. И двамата обичаме игри с топки – голям купон става.

Mencare. bg: Разкажи забавна случка с участието на детето?

Б.: Напоследък на всички около нас им е много забавно, когато той ме нарича „Мамо“. Аз съм длъжен да му обясня, че съм „Тате“, но той си знае. Всъщност се чувствам поласкан, че ме счита за толкова значим и ме титулува така.

Mencare. bg: С какво бащата е важен за детето? Според теб може ли някой да замести бащата като родител?

Б.: Майката, особено първите години, е номер едно за детето. Бащата остава на втори план. Но пък имам привилегията да бъда асоцииран с игри и приятни занимания. Предполагам на по-късен етап бащата се превръща в модел за поведение, за това всичко, което каже или направи трябва да бъде със съзнанието, че той трябва да демонстрира поведения и да възпитава модели, които иска да види в детето си, когато порасне и това започва от ден първи.

Mencare. bg: Какво си научил от твоя баща? Разкажи спомен, който се е запечатал в съзнанието ти.

Б.: От баща ми съм научил много. Като започнем от каране на ски и кола, баскетбол, волейбол, карти, китара, житейските уроци ще ги запазя за себе си.

Mencare. bg: Кой е най-ценният „урок“, който си научил от твоето дете (деца) до този момент?

Б.: Усмивката е много по-ефективна от плача и мрънкането. Преведено на езика на възрастните – положителното отношение и подход са ключът към разрешаването на проблемите.

Mencare. bg: Има ли важен „урок“, който искаш твоето дете (деца) да научи и прилага в живота?

Б.: Всичко около нас се променя бързо. Това, което е успешна стратегия днес ще бъде неадекватно съвсем скоро. Мисля, че гъвкавостта, приспособимостта и вярната преценка ще бъдат много ценни за него.

Mencare. bg: Кои са предразсъдъците в българското общество за ролята на бащата, с които ти се сблъскваш? По какъв начин обществото трябва да подкрепя бащинството?

Б.: Все още има курсове за млади родители, които са предназначени само за жени. Доста често чувам, че е лудост бащата да присъства на раждането. Много хора включително и лекари се опитаха да ме разколебаят. Няма установени практики в тази насока. Много мъже си представят раждането като батална сцена и кошмарно преживяване, което нанася непоправими травми в съзнанието, които ни преследват цял живот. Предполагам, това е нещо, върху което може да се помисли.

Mencare. bg: Как се отнасяш към твърдения от типа „Мъжете не плачат“ или „Целуването и прегръщането на децата е за майките“?

Б.: Не им обръщам внимание – пълни глупости.

Mencare. bg: Смяташ ли, че таткото е важно да присъства на раждането?

Б.: Тук съм много краен. Не просто е важно, задължително e. Бащата трябва да е до майката, трябва да я подкрепи в този важен момент. Не е редно да я зареже. Тя го дарява с рожба, най-малкото, което може да направи е да й държи ръката и да бъде до нея. Освен това емоцията не може да бъде описана.

Mencare. bg: Кое беше най-голямото предизвикателство в грижите за бебето през първите месеци?

Б.: Ръцете ми са много големи – работната площ е много малка, трудно закопчавах бодитата. Като изключим такива логистични проблемчета – опознаването, разбирането и нагаждането помежду ни е най-голямото предизвикателство през първите месеци. Това е нов човек, с който живееш, но нито разбираш, нито говориш езика му. Същото важи и за него. За да е още по-сложно, това е най-важното и значимо живо същество в живота ти. Правиш предположения, проба – грешка, но нямаш право на много грешки.

Mencare. bg: Какво би казал на тези мъже, които се чудят дали да станат бащи или не?

Б.: Щом вече са се зачудили, значи са готови. Не е страшно и да действат. Това е смисълът на живота.

Mencare. bg: Важно ли е да има кампании в подкрепа на бащинството в България? Има ли според теб въпроси и теми, които е особено важно да бъдат застъпени и разисквани в обществото?

Б.: Знам, че правораздаването дискриминира бащите. Достатъчно е да се види процента на бащите, които получават пълно попечителство при бракоразводни дела. Присъствието на бащата на раждането.

Повече информация можете да откриете на интернет сайта на кампанията www.mencare.bg и във Фейсбук страницата GordTatko.