Вие сте навън с детето си. Чувствате се уверени и спокойни, че сте го научили на добри маниери и на това, как трябва да се държи в обществото. И изведнъж, наследникът ви казва нещо толкова не на място и така смущаващо, че вие оставате като втрещени. И тогава няма никакво значение дали е истина или не, че жената зад щанда в магазина е с отвратителна синя коса. До тук с уроците по етикет, си мислите… не е така лесно, всъщност.
Всички минаваме по този път. Били сме в ситуации, в които нашето сладко ангелче, учейки нещата от живота, изрича нещо не съвсем правилно или даже направо ужасно. В опитите си да го научим на добро обноски, но в същото време и на честност, нещата малко се пообъркват. Трябва да знаем, че детето не говори тези неща нарочно!
Гневът не е решение
В подобна ситуация, когато се чувствате неудобно, да се ядосате на детето не решение. Чрез гнева изпращате погрешни сигнали. Вашата цел е да го научите да се държи правилно в обществото и да повишите самочувствието му, а не да го накарате да се страхува. Независимо как се чувствате в момента от неговото поведение или реплики и колко ви се иска да се изпарите от там, трябва да си напомните колко е голямо всъщност детето и в какъв етап от развитието си е в момента. Ако неговото държание изисква извинение, вие сте този, който трябва да го направи. След това се обърнете към детето и му кажете: „Разбирам, че си се опитал да кажеш нещо мило, но не се получи точно така. Нека поговорим за това в колата/вкъщи”.
Внимателно с „прикриването”
Може да мислите, че в момента трябва да кажете нещо, с което да поприкриете репликата на детето. Може да го направите, може и не. Понякога вашият коментар може само да привлече допълнително вниманието към неприятната ситуация. Извинението трябва да е кратко и ясно. Увличането се в дълги обяснения, само ще влоши нещата.
Тактичността е сложно нещо
Тактичността е едно от трудно доловимите социални умения и всъщност доста трудна за овладяване. Някои хора никога не успяват. Понякога за възрастния човек е трудно да решат какво и как да кажат, а за едно дете това е два пъти по-трудно.
Може би най-добрият начин да го обясним и да говорим за такта, е като обвържем с добротата и милото отношение. Дайте на детето различни примери какво е можело да каже или да направи в създалата се ситуация. Например, как да направи комплимент за нещо, което му е харесало, вместо да се концентрира върху това, което му изглежда странно или некрасиво.
Приемете реакцията на другите
Тъй като повечето от нас са изпадали в неудобни ситуации, предизвикани от децата, най-вероятно реакцията, която ще срещнете е разбиращ поглед, усмивка или смях, които казват „няма проблем, разбирам…”. Със сигурност ще има и такива, чиито реакции ще бъдат по-остри, но всеки, който си спомни за своето собствено детство, би трябвало да разбере ситуацията.
Опитайте се да приемате разбирането на другите. Поговорете с някого за инцидента, за да чуете мнение и да разберете, че не сте сам в ситуацията и в притеснението си. Това наистина се случва на всички родители от време на време. И ще дойде един момент, в който самите вие ще се смеете на случките. Ще видите!
––––––––––––––––––––––––––––––––-
