Графични умения, рисуване за деца

Преди няколко дни гледах стените в хола, които са изцяло покрити с ранни графити на дъщеря ми. Помислих си, че след време ще се умилявам при спомена.

Графичните умения са едни от най-трудните за детето. Малко след като тръгна на държавната градина, дадоха репортаж по телевизията с деца, които бяха насядали на масички и оцветяваха. Моето дете се изживя като госпожа, викайки им „Не излизай от контура-а”. Най-вероятно поради липса на достатъчно умения и страх от госпожите, не смееше да пипне молив в детската градина. Струва ми се, че графичните умения определят положителното отношение към учението след време и затова трябва да се развиват внимателно. Малко от нашия опит:

Положението на тялото
Доколкото съм чувала, някои деца имат нужда да пишат прави и на голяма площ, докато развият достатъчно умения, за да седнат на стола. Затова и не сме я спирали да драска по стените. Първо започна да драска на височината на очите си. Като запълни всичко, започна да се качва на дивана и да драска все по-нагоре. После реши да се качва по шкафовете и вече настоях да го прави на лист. Други удобни приспособления за писане са флипчарт, бяла дъска, стените в банята, голям картон.

Водни бои
Първите опити с водни бои – на около 3 годишна възраст, бяха трагични. Когато видя, че водата промени цвета си, изпадна в криза. Беше на едно логопедично занимание и специалистката реши да направи водата розова, но вместо да я зарадва, това я стресира. Първите опити да рисува с пръсти завършиха с голяма бъркотия, защото не търпеше да има нещо по пръстите. Изостави боичките за около 1 година. След време, на едно от заниманията на Плейцентър „Приятели”, оцвети с пръсти рисунка на яйце. Изглежда промяната на мястото и децата около нея я мотивираха. Лека-полека въведох водните бои и четката. Първо рисувахме на балкона.

С какво се пише най-лесно
Сега се замислям, че не подбираше с какво драска по стените, но когато седна пред листа, изглеждаше невъзможно да оцвети или повтори в контур. Повечето книжки за оцветяване за малки деца са с големи фигури, обаче дъщеря ми започна от по-малки и оцветяваше само детайли.
С много търсене и опити попаднах на вариант на флумастери и моливи, с които започна да оцветява.

Fibracolor Aqua Pen

Това са по-дебели флумастри, с които се оцветява лесно. От магазините на Office One.

STAEDTLER Noris Club Elefant

Това са по-дебели моливи, с ярки цветове и се оцветява лесно. Купени са от една обикновенна книжарница около нас. Не можах да намеря линк към търговец в интернет. Ето едни,приличащи на нашите.

Книжка с шаблони
Тук ще спомена и първата книжка, с която успя да направи завършено действие -например да очертае домат или морков и се почувства горда от завършената задача. „Зеленчуците и цветовете“ на театър ПАН.

Книжката я бях разделила на отделни листа и така й беше по-лесно. Имаме много шаблони, скъпи и не толкова скъпи книги за оцветяване. Посещавала съм много сайтове в интернет, но тази малка книжка заслужава внимание. Театър ПАН имат и други интересни продукти: имаме ДВД-тата с песни, няколко от книжките им с дискове, а „Веселата азбука” е любимата за буквите. Стува ми се, че има и терапевтичен ефект, защото детето чува буквите в няколко ситуации.

Галерии и рисуване
От доста време се чудех дали галериите не могат да бъдат мотиватор при рисуването. Надявах се по-големите и по-въздействащи върху възрастните платна да пробудят в детето мотивация и интерес към рисуването.

През май месец 2010г. посетихме Музейна Галерия за Модерно Изкуство. Видях телевизонен анонс за изложба на Хънт Слонъм. Картините му бяха представени като изключително въздействащи със своя наивизъм и ярки цветове, имаше и срещи с детска публика. Помислих си, че тази изложба е добро начало за проба.

Първото ни посещение мина добре. Галерията е подходяща за посещение с деца – широка, подредена и не много голяма. Галерия от музеен тип – без предмети за продажба по пода или във всеки ъгъл, в които детето може да се спъне или бутне.

В картините на Слонъм броихме пеперудите и говорихме дали са щастливи птиците, както и защо затворените в клетки птици не ми изглеждат щастливи. Обсъждахме празниците, при които се събираме роднини и дали папагалите са се събрали по роднински. Впечатли се от розовите острови на Christo, но не я привлякоха за ваканция, може би защото са различни. Положихме основите да си обясняваме какво е това остров.

Интересно, че след 2 дни, без да се налага да рисувам част от картината, да разказвам истории или да давам идеи, нарисува сама първата си картина. Двоумеше се дали да я нарече „Небе” или” Море”. Морската тема се наложи. Определи я като много красива и ми поръча да я закачим на пердето, където е нашата домашна експозиция.

После посетихме и Галерията за чуждестранно изкуство. Там беше втората част от изложбата на Слонъм. Пеперудите, папагалите и зайците оставиха приятни впечатления у нея. Обеща, че ще нарисува розов заек. Разгледахме и другите картини, изследва архитектурата на стълбите и завесите между залите.

В галериите картините са подредени на нужното разстояние, тихо е, температурата е подходяща и това предразполага детето към повече внимание. В читалището до нас често има рисунки на деца, там ги заглежда за няколко секунди и продължава тичайки по пътя си.

Спомням си, че в моят роден град, с население под 30 хил. жители, имаше градска галерия, организираха се изложби. Водеха ни организирано в периода 4-7 клас, но аз и сама ходех, разглеждах, беше ми приятно. Много често след края на игрите карах приятелките си да ходим в галерията. Е, вече отдавна я няма, къщата се руши. Винаги ми е малко тъжно като мина оттам.

Националната художествена галерия отваря врати за децата в съботите. Надявам се инициативата да се запази и през следващия сезон. Ето линк към групата във Фейсбук.

Домашни работи
От доста време се каня да публикувам част от домашните й произведения. Най-характерно за тях е, че са лесни за изпълнение, включват основни умения и тя се включва с относително желание в правенето им. По-често ситуацията е – в началото харесва модела, при първите затруднения се отказва и аз започвам да я мотивирам словестно. Често й повтарям една мисъл от моя баща „Една работа прави, но я прави както трябва“. Към края също е радостна. Много държа на тези апликации, защото развиват представите.

Още в началото терапевтите ми бяха обърнали внимание, че е много важно да се научи да слага правилно нещата на листа – слънцето горе, тревата долу и т.н. – свързано е с мисленето. За това не е важно да прави големи творения, а да са правилно построени или поне да посочи местата им. Втората част – лепене, изрязване, сгъване, е свързана с финната моторика и писането. Работите са от периода февруари – август 2010, когато е между пет и половина и шест години. Повечето идеи са от Крокотак.

За великден украсихме саксиите с такива яйца.
Тя ги изрява и оцветява.
 

За Свети Валентин, напривихме картички съc сърца.
Сърцата са от розов пясък, продава се в цветарските магазини.

Този начин на апликиране е основен в моториката,
спомага за работа с ножицата и съединяване на части.

 

Лесни цветя за моделиране

 

Рисуване с боички, аз повече, но и тя следеше.

 

 

Любимо коте

Много й харесаха, участва активно.

 

 

Очертаваше сърцата, аз изрязвах и двете оцветявахме.

 

 

Към автобуса подходи с ентусиазъм, но не й беше лесно.
Човечетата аз съм ги рисувала, карах я да гледа и да дорисува.

 

 

Първото нарисувано цвете.
Забелявах, че го структурираше – дръжка, листа, цвете.

 

 

Озу Бу – страната на пингвините, апликирано с лепенки и надписано от нея.

 

 

Риби от крокотак

 

 

Моделиране на букви, има голяма любов към буквите и при тях участва с желание.

 

 

И да не забравя – една добра идея за букет от Крокотак. Много й хареса.

 

 

Няколко неща от септември 2010
Първото нарисувано коте

 

 

 
Възможност за сравнение.
Това са елементи от комплектите „Приятели“ на издателство АНУБИС. Първият ред го е правила през януари 2010. А вторият ред е от септември 2010. Е, сега вече видях напредък.

Благодарим на автора за предоставения материал!

http://threetoseven.wordpress.com/

“…за пътя, по който едно бебе се превръща в човек.”