Разговорите за секса

Струва ни се, че децата ни са прекалено малки да им говорим за близостта между мъжа и жената, за това как наистина се правят бебета и за това какво се случва с тялото на човек, когато пораства. Но, бъдете честни – кога мислите, че децата ви ще са достатъчно големи, за да проведете разговор с тях по темата? На 9, 10, 11, 12 още ни се струват малки, деца… Но кога? На 13, когато дъщеря ви вече има цикъл, гърди и вероятно усеща нови емоции в себе си, които може да не разбира, но да не смее да поговори с вас за това, както и вие не сте се престрашили да поговорите с нея, когато е било време? На 15, когато голяма част от тийнейджърите вече са загубили девствеността си? На 17, когато синът ви може да е на път да стане татко, защото е допуснал да прави секс без контрацептиви? Или може би никога, както беше при вас?

Децата ни ще си останат деца за нас, но биологично се превръщат в зрели индивиди. Когато ние сме били на 12 може би още сме играли на криеница с децата около блока, но днешните деца изглежда съзряват по-бързо. Живеем във време, в което филми като “Сексът и градът” например са забранени за деца до 12 години(!), чалга певиците, които излъчват (не)подправена сексуалност стават модел за подражение, ако не на вашите деца, то поне на тези, с които детето ви общува всеки ден в детската градина или училище, а виртуалното пространство дава лесен достъп на децата ни до порнография, както и информация по каквато тема си пожелаят.

Вече дори не е нужно да идват при нас и да ни задават въпроси – ако напишат в google въпроса си, интернет ще им даде безброй отговори. Но какви? Искаме ли децата ни да придобият знанието си за нещо толкова важно от случайни виртуални непознати, от лоши приятели, от улицата? Ясно е, че рано или късно ще се поинтересуват, ясно е, че някой ден ще правят секс. Което означава за нас като родители, че е добре да се активираме по-рано, отколкто по-късно и да поговорим с децата си за близостта между мъжа и жена, откъде идват бебетата, какво ще се случи с тялото им, когато пораснат… Но кога и как?
Въвеждането на темата за секса трябва да стане постепенно още от най-ранна възраст на детето. Ето как:

От раждането до 2 годишна възраст:

Разбира се, че няма да ви караме да говорите с децата си за секс на тази възраст. Важното обаче е да започнете да изграждате зравословно отношение към нея в детето. За начало достатъчно е да наричате частите на тялото с точните им имена, за да може детето да ги научи.

От 3 до 4 годишна възраст:

Когато детето ви започне да ви задава въпроси за разлиликите между телата на момченцата и момиченцата, отговорете им честно. Разкажете им за това какво е да бъдеш жена или мъж. Запомнете, че на тази възраст децата могат да запомнят само един основен факт в даден разговор.

От 5 до 8 годишна възраст:

На тази възраст децата се вълнуват особено от това откъде идват бебетата и през какво преминават бременните жени. Отговорете честно на въпросите им. Може да имат въпроси и за развитието на гърдите, менструацията, окосмяването. Уверете детето си, че промените в тялото му са нещо нормално и ще се случат постепенно, когато му дойде времето. Хубаво е детето да осъзнае, че тези промени са индивидуални и не се случват с всяко момче или момиче по едно и също време.

От 9 до 12 годишна възраст:

През този период е удачно да поговорите с детето си за интимността между мъжа и жената и възможните последствията от нея. Поговорете за бременността и предпазването от заболявания. Насърчете детето си да се обръща към вас с каквито и да било въпроси по темата. Окуражете го да се обръща към вас и за неща, които е чуло от приятели. Не забравяйте да бъдете отворени и да показвате желание да говорите с детето си по темата и всичко, което го вълнува, независимо какво точно ще е то.

От 13 до 18 годишна възраст:

Продължавайте да говорите с детето си по темата. Споделете му и вашите притеснения , както и ценностите, в които искате да го възпитате. Насърчето го да изгражда отношение към секса самостоятелно, не под влиянието на приятелите и съучениците си.

Обяснете му, че е важно да цени себе си, да бъде уверено и да не се подлъгва от това, което чува, че другите уж правят, защото то често не е истина, а става причина човек да се комплексира, ако случайно няма с какво да се “похвали”.

Обяснете на детето си, че въпреки че вие сте негов родител и че искате най-доброто за него, ясно е, че някой ден то само ще решава с кого да прояви близост и с кого не и е важно, когато взима това решение, да не го прави под чуждо влиание, а защото наистина е убедено в желанието си и неговата правилност.