Мишо Стефанов: „Опитвам се да бъда такъв, каквито искам да са дъщерите ми”

Таткото, който ще ви представим тази седмица, се казва Михаил Стефанов. Той е на 30 години и живее в гр. София. Избрахме да включим именно него в рубриката ни „Питай баща си”, не само защото е страхотен и винаги усмихнат татко, но и защото преди броени дни той стана баща за втори път, след като на бял свят се появи прекрасната Алина.

Съвсем наскоро стана татко на втора дъщеричка. Как се чувстваш?

Вечерта, когато Алина се роди, сложих кака й Лия да си легне – което си е подвиг и цяло приключение с елементи на предизборен дебат поне при нашето четиригодишно момиче. След малко влязох в тъмната стая, тя вече спеше, и полегнах до нея – беше края на един много дълъг ден. И точно преди да заспя за пръв път в живота си изпитах едно особено чувство – почувствах се истински богат. Сякаш наистина ги рина парите с лопата – същински богаташ, но без лопата…. и без пари. По-богат от всеки друг на света!

Вече два пъти си преживял емоцията от това да научиш, че ще ставаш баща. Има ли разлика между първия и втория път?

Първият път беше страх от неизвестното – оказа се оправдан, защото дъщеря ни Лия беше на мнение, че сънят е за загубеняците и животът е твърде кратък, за да се проспива. И затова спря да се буди нощем чак след третия си рожден ден, което ни доведе (мен и съпругата ми) до почти пълно изтощение. Та втория път вълнението беше съпроведено с откровено чувство на страх дали изобщо ще избутаме. Но после си казах, че след като минахме през такова първо дете, едва ли има нещо, което може да ни изплаши във второто – и се стегнахме.

Редно ли е татковците да присъстват по време на раждането и какво мислиш за мъжете, предприели тази крачка?

Редно е всеки да направи каквото смята за добре. Ако майката се чувства подкрепена така и бащата има здрави нерви – супер. Моята съпруга веднъж каза, че тя лично би се притеснила, ако аз съм там – а аз й обясних, че няма да има нужда изобщо да се тревожи, тъй като аз ще съм припаднал още в първите секунди.

Какво според теб е най-важното нещо, което един татко трябва да умее?

О… колко място имате? Един татко трябва да е съзвездие от умения, съчетани с цял куп трикове и дълъг списък специални черти на характера. Аз вярвам, че докато майката носи любовта и усещането за грижа и привързаност, от нас, татковците, зависи идентичността – покажи ми баща си и аз ще ти покажа кой си. Затова гледам да не забравям, че трябва да бъда такъв, каквито искам да са дъщерите ми – обичлив, търпелив, прощаващ, изслушващ, танцуващ, любопитен, приемащ другите и умеещ да признава грешките си, с усет за красивото и с желание да върша добро. И още какво ли не. Не на последно място си припомням и една мисъл, не знам чия, но много истинска – че „най-доброто, което един баща може да направи за децата си, е да обича силно майка им“.

Имаш ли някоя незабравимата или забавна случка, която си преживял заедно с детето си?

За мен несъмнено, когато с голямата ми дъщеря (тя беше на 4 тогава) качихме Боянския водопад – усещането да сме заедно в планината и кефът от това, че тя споделя тази моя страст бяха несравними. Но за да си сверя часовника, попитах и нея кой е най-хубавият спомен, който има с мен – почти бях сигурен, че и за нея е същият. „Миналият ми рожден ден“, беше категорична тя. И когато малко разочаровано я попитах защо, тя ми отговори: „Защото танцува с мен преди да ме заведеш на градина“…

Предстои ти да си част от едно истинско „женско царство” , заобиколен от три прекрасни дами. Как ти се струва това?

Много ще ми е добре, поне до пубертета на девойките. За тогава съм си купил боксови ръкавици, които ще окача на стената, та да са първото, което бъдещите им обожатели виждат, когато влязат у дома. А иначе за възстановяване на баланса имам тържествено обещание от моята жена, че за някой от следващите си рождени дни ще получа мъжко куче от моите любими средноазиатски овчарки!

Строг или либерален – какъв трябва да бъде съвременният татко?

Ами либералността не изключва строгостта. Строгостта не е да си биеш детето, а да създадеш ясни правила, по които протича съвместното ви съществуване. И да ги спазваш и ти, а не само да искаш децата да ги спазват. Ние вкъщи сме решили, че ще сме честни спрямо децата си – ако правим грешки, ще си ги признаваме, за да можем, ако те правят, спокойно да ги коригираме.

Кое е нещото, което би искал да направиш заедно с децата си някой ден?

Това, което искам да правя с децата си, го правя всеки ден. Не вярвам в идеята, че някой ден ще мога да правя повече с тях, отколкото днес – затова гледам и всеки ден да прекарвам качествено време с тях и да правим достатъчно много неща, та случайно ако тоя „някой ден“ не дойде, да знам, че не са пропуснали баща си. И той тях.

Ако трябва да опишеш бащинството с едно изречение, какво би било то?

Имам едно любимо, колкото смешно, толкова и вярно изказване на английския поет Джон Уилмот: „Преди да се оженя, имах шест теории за отглеждането на деца. Сега имам шест деца и нито една теория“.