Злоядо дете? Няма такова чудо
Сигурно много от вас са били набеждавани, че са „злояди“ деца. Също като мен. И до ден днешен слушам истории за моята злоядост, макар да са минали едни трийсетина години. Разбира се, аз и сега се забавлявам на разказите на майка ми, в които се събуждам с остатъци от вечерята, съхранени в едната буза, или желанието да закусвам „вода и семки“.
Честно да си призная, доскоро вярвах на тези истории, макар семейните снимки да показват едно прилично закръглено момиченце с бузки. Но откакто самата аз станах родител, погледнах ситуацията от друг ъгъл или с други думи – прогледнах. Дъщеря ми е на 3 години, а синът ми – на 9 месеца, и не бих казала, че определението „злояди“ им пасва. И двамата се хранят добре и с апетит. Дъщеря ми яде много плодове и зеленчуци (забележете – по собствено желание), напоследък избягва супите и хляба, но пък в детската градина наваксва, защото там почти всяко ядене е филия с нещо. С една дума – идилия, не знам къде ги намерих тези деца.
Виж обаче, като погостува на баба си и дядо си, каката веднага става злояда. Ежечасната телефонна справка показва, че детето НИЩО, ама НИЩО не е яло. Когато попитам любящите пра-родители какво е хапнала все пак, отговорът ме потриса: „Изяде само две кюфтета, половин домат, една купа таратор и четири, пет кайсийки…“ И това на едно ядене. Сами разбирате, че определението за „нищо“ не пасва никак на пиршеството, което са й устроили. Със сигурност са й били предложени още поне две-три гозби, които детето не че не е искало – не е имало място в коремчето за тях.
И така беше развенчан митът за моето злоядство. Поне в моето съзнание. Иначе още мигам състрадателно, когато майка разказва спомените за хранителните ми навици.
Цялата история идва да покаже едно нещо – всички ние имаме различни възприятия за това какво е злоядо дете. За едни злоядото дете яде само по една филия хляб на ден, а за други – седмичната порция на сомалийско дете. Важното е да предложим на децата си достатъчно богат избор, така че те да имат възможността да помиришат и да усетят различни вкусове, да експериментират и в крайна сметка – да намерят своите любими храни.
Лично аз залагам на комбинация от свежи плодове и зеленчуци, месо, риба, по някое блокче шоколад за каката – за да не го сънува, ако й е забранен. За малкия, разбира се, са задължителни и пюретата. Правя и домашни, но винаги имам и нещо от магазина. Наскоро даже попаднах на био пюретата Lupilu на Lidl и съм много доволна (всъщност, детето е доволно, защото бързо изпразва съдържанието на бурканчето). Покрай храните видях, че в магазините се предлагат и много от бебешките артикули, които по принцип тичам да зареждам от различни магазини – пелени, мокри кърпи, подложки за повиване, прах за пране и омекотител, даже клечки за уши и еднократни лигавници. Един огромен щанд с наистина всичко на едно място… Ноо, засега наблягам на пюретата и се радвам, ако малкия остави нещо за дояждане.
И последно от опита ми като родител – ако не даваме на детето да яде зелен лук, например, защото самите ние не обичаме, и то няма да обича. Само че после да не му се сърдим за това 🙂
25,179 преглеждания