Сестра ми непрекъснато сравнява детето ми с нейното
Имам две деца, сестра ми едно. Нейното и моето второ са с една година разлика.
На всяко семейно събиране тя непрекъснато ги сравнява, сякаш сме се събрали единствено за това – да си сравняваме децата, кое какво може и не може.
Като деца с нея не се разбирахме кой знае колко, но мисля, че със всички е така. Дразнехме се, спорехме, обиждахме се. Детски работи! Въпреки това много обидно ми ставаше, че родителите ни позволяваха това, дори не се опитваха да вникнат в проблемите ни, оставяха всяка ситуация да се решава от само себе си или по силата на привилегиите на по-силния, по-настоятелния или просто по-нахалния.
Разликата във възрастта ни е 4 години. Помня как ми се налагаше да я водя на детска градина, а тя се бореше с мен и не искаше да ходи, аз пък закъснявах редовно за училище заради това. Много се ядосвах от това. Или, например, как, за да ми купят фотоапарат, родителите ми ли поставяха различни задачи – да почиствам у дома, да се грижа за котката и т.н., а на нея просто и го подариха, когато тя също поиска фотоапарат.
Вероятно заради тези, на пръв поглед, несъществени особености от нашето детство, ние пораснахме без да съумеем да изградим близки и сърдечни отношения. Днес всяка от нас има семейство, грижи, задължения и рядко се срещаме. Всъщност, срещаме се единствено на празници в дома на родителите ни, но дори тези срещи ми идват в повече. Тя непрекъснато наблюдава малкото ми дете и не спира да го сравнява със своето.
„Тя още ли не пълзи, моят на нейната възраст даже се изправяше в кошарката.“ или „Как така е още само на кърма, защо не си я захранила с твърда храна?“
Едва издържах да слушам за това как на 6 месеца, нейният син вече бил на обща храна и всичко си похапвал.
И така за всичко! „Моят на тази възраст…“ …
Не знам как още не е в Сорбоната!!!
Всички останали – родителите ни, съпрузите ни, сякаш не забелязват това или го възприемат за нещо нормално. Може би, заради обидите в моето детство и негативите, които бях натрупала срещу сестра си в детството, реагирам прекалено остро, дори малко крайно. Но, истината е, че това нейно поведение и непрекъснатото сравняване на децата ни, просто ме побърква.
Не знам какво да правя!
misstits.me
9,908 преглеждания
