Кърменето, залъгалките и логопедията

Да кърмя или да не кърмя …

Мога или не мога …

Да дам ли залъгалка или да не дам …

Тези въпроси са във всяка майчина глава и са истинско мъчение. Има и още, разбира се, но тези, които се „дъвчат“ от обществото най-много са най-болезнени за родилката.

Предлагам ви една малко позната гледна точка, тази на говорния терапевт, която със сигурност ще ви помогне във взимането на решения. Факторите са много и според мен, какъвто и избор да направи младата майка, обвинението и самообвинението нямат място!

Кърменето

Движенията на езика, челюстите и гълтателните мускули се развиват в най-пълна степен при кърмене. Едно кърмено бебе рядко има проблеми със захранването и храненето, както и с говоренето.

Какво може да се случи

При хранене с биберон, мускулите участващи в храненето може да не се развият достатъчно. Това се случва тъй като млякото по-скоро се ”излива“ в устата на бебето и мускулите не свикват на „натоварване“. Ако те са „лениви“, когато дойде време за преглъщане на пюре, детето може да срещне трудност.*

Езикът също е мускул и то много силен, прецизен и пъргав в движенията си. Заради слабото съпротивление и слабият вакум при храненето с биберон, задната част на езика често остава неразвита. При проговаряне това се отразява в постоянно излизане на езика между зъбите. Този проблем е изключително често срещан! Със сигурност познавате хора, които „съскат“ или „фъфлят“. Друг възможен ефект е езикът да избута предните зъби. В по-късна възраст може и да се наложи работа с логопед и ортодонт.

Залъгалката

Тук ще поговорим за сукателния рефлекс. Детето се ражда с него и когато суче, бебето знае, че е „на сигурно“ и че всичко е наред. Плаче, когато му сменяте памперса, защото не знае какво се случва, което в неговата малка главица означава само едно – опасност! Може би ви е направило впечатление, че на пет месеца бебето не плаче, когато го сменяте, защото вече има опит! В първите си дни и месеци детето има нужда да се чувства спокойно, за да опознава света без стрес. Как иначе да разбере, че всички пулещи се в него очи на баби, дядовци и лели са безопасни?

Някои майки казват „не, аз пластмаси няма да му бутам в устата, ще го успокоявам с гърда“. Да, но детето не винаги е гладно, когато плаче. Създава му се рефлекс, че при стрес и новост трябва да се успокоява с храна. Познавате и такива хора, нали? Другият аспект е, че майката трябва да погребе своята личност, за да бъде залъгалка.

„Бабите ни все едно са ползвали залъгалки“. О, да, ползвали са! „В марличка, завиваш сладко, най-добре с твърд плод (дюля, например), за да не свършва; закопчаваш здраво с безопасна игла и готово! Мирно бебе!“

Какво може да се случи

Рано или късно бебето ще си открие ръцете. И тъй като има нужда да „успокоява“ сукателния си рефлекс ще засмуче или палеца, или който и да е от другите пръсти. И битката да му ги изкарате от устата започва! Опасността е, че продължителното смукане на пръст (а то винаги става продължително) води до едностранно, (защото обикновено пръстта се бута от едната страна на устата и силно бута зъбите и небцето) трайно, изкривяване на челюстта и зъбите. Допълнения са „шъшкането“, мазоли и изкривявания на пръстите, и инфантилизиране, заради удължената бебешка фаза в съзнанието на детето.

Тази статия не е „агитационна“, а информативна. Защото преценяването на информацията, рисковете, плюсовете и минусите, винаги правят избора по-лесен.

———
*потърсете специалист по хранене, ако видите, че детето ви премята хапката в устата си, но не може да я глътне; ако пюрето изтича от устата; ако детето прави странни движения с езика си в опит да отведе хапката до гърлото си.

Този материал ни беше любезно предоставен от: