Национален парк „Централен Балкан”
Представяме ви последния от трите национални парка на България – „Централен Балкан”.
Местоположение и обща характеристика
„Централен Балкан” е разположен в сърцето на България, в централните и най-високи части на Стара планина. Административно паркът включва части от следните области – Ловешка, Габровска, Старозагорска, Пловдивска и Софийска. Той попада в границите на 9 български общини, това са – Тетевен, Троян, Априлци, Севлиево, Павел баня, Карлово, Антон, Пирдоп, Сопот. На територията на тези общини са разположени едни от най-китните български градчета.
Източната граница минава по течението на река Габровница, западната – на река Михаля, северната – следва линията връх Голям Климаш – Троянски проход – Русалийски проход – местност Корита, а южната граница на места слиза почти до пределите на населените места Тъжа и Карлово.
На територията на парка има обособени цели 9 резервата – Боатин, Царичина, Козя стена, Стенето, Северен Джендем, Пеещи скали, Соколна, Джендема и Стара река.
Ето и базовите характеристики на парка:
- Обща площ – 71 669, 5 ха
- Дължина – 85 км
- Средна ширина – 10 км
- Горска площ – 44 000, 8 ха
- Незалесена зона – 27 668, 7 ха
- Естествени екосистеми – 70%
- Резервати – 9 на брой, общо 20 019 ха
- Най-висок връх – Ботев, 2376 м.
- Най-ниска точка – близо до Карлово, 500 м. надморска височина
Релефът на парка е разнообразен – възвишения, високи върхове, долини. Скалните образувания и отвесните каменни масиви заемат над 2000 ха, т.е. 3% от цялата площ.
Истински скални чудеса са Скалният мост, Марковата дупка, Калчовите камъни. Много известни обекти са и Теснината на Стара планина, Тъжанското ждрело, долината на р. Соколна. Има голямо разнообразие и от пещери и пропасти – известна е например пещерата Райчовата дупка.
За климата на парка са характерни много ниските температури, особено през зимата, както и бързата и неочаквана промяна на климатичните условия. Връх Ботев е едно от местата, на които са измерени най-високи стойности на ветровете и валежите.
На територията на парка извират реките Вит, Осъм,Росица, Тополоца, Стряма и Тунджа. Тук са и водопадите Райското пръскало(124.5 м), Карловското пръскало(120 м), Видимското пръскало(80 м) и Кадемлийското пръскало(72 м).
От „Централен Балкан” идва и голяма част от питейната вода на страната.
Флора
Паркът крие изключително растително богатство. Регистрирани са близо 2350 вида и подвида растения, като от тях около 1900 са висши. От тези растения са открити около 170 вида растения с лечебни свойства. Могат да се видят 229 вида мъхове и 255 вида гъби.
Висшите растения представляват ½ от цялата флора на парка. 12 от тях са ендемични – т.е. уникални за растителния свят само на парка. Установени са и 66 балкански растителни ендемита. 30 вида са включени в българските списъци на защитените от Закона за защита на природата видове. Могат да се видят 80 вида, които присъстват в Червената книга на България и 9, попадащи в Червената книга на Европа. В световни списъци на защитените растения са включени видовете трансилванска камбанка, звездоцветно шапиче, неразделнолистно шапиче, кернерова метличина, стефчова тлъстига и български скален копър.
Горите с естествен произход са 97%. Средната възраст на горите е над 110 години, а тази на широколистните гори – над 120 години. Иглолистният пояс не е особено застъпен, а е представен само от отделни групи дървета. Най-разпространен е обикновеният смърч. Много характерни за Стара планина са буковите гори – средната им възраст е 135 години. На територията на парка се намират над 7% от всички букови гори в България.
Фауна
Наблюдават се близо 2390 вида и подвида безгръбначни животни. От тези животни 260 са обявени за редки в световен мащаб, 85 са ограничени в рамките на Балканския полуостров, а над 50 вида се срещат единствено на територията на България. Открити са близо 30 вида и подвида безгръбначни животни, които се срещат единствено в парка и никъде другаде. Ендемичните видове са най-вече от групата на бръмбарите.
Представители на бозайниците са 18 вида прилепи, 17 вида дребни и 16 вида едри бозайници. Едни от най-интересните животни в парка са насекомоядните животни – източноевропейският таралеж и къртицата, още снежна полевка, лалугер, катерица, горски сънливец, обикновен сънливец, кафява мечка, сърна, елен, дива коза. Също и хишниците вълк, чакал, лисица, невестулка, пъстър пор, белка, златка, видра, язовец, дива котка.
Срещат се 225 вида птици (например пъстрогушата завирушка, скалолазката, жълтоклюната хайдушка гарга, скален орел, царски орел, орел змияр, белоопашат мишелов, ловен сокол, сокол скитник), 14 вида влечуги (например пепелянка, късокрак гущер, кримски гущер, стенен гущер), 8 вида земноводни (различни видове жаби и гущери) и 6 вида риби ( балканска пъстърва, лешанка, главоч, балканска мряна, дъгова пъстърва и сивен).
Туризъм
На територията на парка се насърчава и е силно застъпен пешеходният туризъм. Заедно с това са разработени и специализирани маршрути – 10 маршрута за конен туризъм, 4 – за велотуризъм, маршрути за наблюдение на птици, на растения, на едри бозайници, общопознавателни, културно- исторически и др.
Паркът разполага с 20 туристически хижи, които имат общо 1450 легла, както и 4 ведомствени бази с 264 легла и 3 туристически заслона с 40 легла.
Може да посетите и етнографския комплекс “Етъра” край Габрово, градът-музей Копривщица, известната долина на розите край Казанлък, балнеологичния курорт Хисаря, музейните експозиции в Карлово, Калофер и други градове.
Приятно пътуване!
7,218 преглеждания
