Кърменето като начин на живот

Интервю с Христина Янева, сертифициран консултант по лактация IBCLC

Само преди броени дни приключи едно от най-мащабните събития, свързани с въпросите на отглеждането и възпитанието на децата. Форумът беше повод за много родители да сверят своите часовници, да потърсят и получат отговори на редица свои въпроси и да се срещнат със специалисти от различни области лично.

Първите седем ви предлага едно интервю с Христина Янева, съосновател на Национална асоциация „Подкрепа за кърмене” и сертифициран консултант по лактация IBCLC (международно призната титла, която отличава високо квалифицираните специалисти в областта на кърменето).

Мотивът за специализацията в работата с кърмещи майки идва естествено – от проблемите с кърменето на първото й дете и после удоволствието и радостта от кърменето на второто, станало възможно след много търсене на информация и много учене.

Започва като доброволен консултант по кърмене, а впоследствие и като един от основателите и ръководителите на доброволческата организация Национална асоциация „Подкрепа за кърмене”.

Христина Янева е учителка по професия. Освен като индивидуален консултант за бъдещи и настоящи родители, Христина Янева е известен лектор по въпросите на кърменето и обучител на доброволни консултанти и медицински лица в страната. В България има само още три сертифицирани IBCLC консултанти по лактация.

Христина Янева поддържа блог, в който кърмещите майки намират информация и подкрепа, получават компетентни отговори на своите въпроси.

Първите7: Разкажете ни накратко за дейността на асоциация „Подкрепа за кърмене“, на която сте съосновател.

Христина Янева: Асоциацията е създадена с много ентусиазъм и с желанието българските майки да има към кого да се обърнат, когато имат въпроси и притеснения около кърменето. За този кратък период на съществуване успяхме да обучим над 100 доброволни консултанти и десетки медицински лица в различни градове от страната, а националният телефон, на който може да се обади всяка майка от всяко кътче на страната, поема няколко хиляди разговора годишно.

Първите7: Каква е тенденцията сред майките днес? В полза на естественото хранене възможно най-продължително време или се запазва тенденцията от преди години, когато доста жени предпочитаха да не кърмят, водени на първо място от естетически подбуди?

Хр. Я.: Всъщност българските майки винаги са смятали, че кърменето е важно за децата им. Колкото и малко статистика около кърменето да има, тя показва, че за последните 60 години традиционно над 90 % от българските майки започват кърмене в родилния дом. Така че процентът майки, които избират да не кърмят по различни причини, винаги е бил много нисък. Проблемът е не желанието за кърмене и започването му – а това, че заради неподходящи и объркващо разнопосочни съвети кърменето бързо се проваля при голяма част от жените. За да се преодолее този сериозен проблем, е нужно майките да имат подкрепа на всяко ниво. Необходимо е да се осъвременят знанията и уменията на медицинските лица, така че майките да получават акуратни, еднакви и подкрепящи кърменето съвети. Ролята на медиите в образоването на обществото по въпросите на кърменето също е изключително важна – но за съжаление най-често то се представя единствено в спорна и често събуждаща негативни емоции светлина. Това е много жалко, тъй като кърменето е една безплатна и изключително ефективна здравна стратегия, която може да подобри здравето на нацията като цяло.

Първите7: Каква е нормалната продължителност на процеса при кърмена, кога детето може и трябва да бъде отбито? Има ли някакви правила, по които това е необходимо да се прави или всяка жена сама усеща кога наближава този момент.

Хр. Я.: Световните препоръки и тези на водещите педиатрични асоциации и на различните организации, занимаващи се с детско хранене са единодушни. Децата се развиват оптимално, когато са изключително кърмени през първите 6 месеца от живота си, а след това кърменето продължава наред с въвеждането на други храни до тогава, докато майката и детето са единодушни в желанието си то да се случва. Американската академия по педиатрия изрично отбелязва, че не съществуват данни за психологически или други вреди при кърмене през третата година от живота и нататък.

Първите7: Какви са най-честите причини, поради които жените не могат да кърмят пълноценно?

Хр. Я.: Най-честите причини навсякъде по света са едни и същи – късно и лошо начало на кърменето (в нашите болници то нерядко започва повече от 12 ч след раждането дори при нормално родени и здрави деца и майки, вместо още в първия час, както са световните препоръки), неподходяща и неотговаряща на нуждите на детето организация на кърменето (твърд тричасов режим и нощна пауза, вместо кърмене според сигналите на детето), разнопосочни и объркващи съвети и липса на информация, което пречи да се установи добър ритъм на кърмене, отговарящ на нуждите на детето.

Първите7: Кой е най-големият мит, свързан с кърменето?

Хр. Я.: Митовете около кърменето са толкова много, че е трудно човек да се спре на някой конкретен. Най-забавният според мен е този, че веднъж като се пропуснат 24 ч кърмене, детето повече не бива да се слага да суче, защото ще има „лоши очи“ и ще урочасва.

Първите7: Поддържате интересен и много полезен блог? Кои са най-честите теми, които обсъждате в него и които, естествено, са свързани с кърменето?

Хр. Я.: Най-често повтарящата се тема винаги е една – имам ли достатъчно кърма и какво да направя, за да стане достатъчно. Това напълно отговаря на изследванията, според които недостатъчното кърма е най-честата причина, поради която майките се отказват да кърмят. За щастие има много неща, които да се направят в такава ситуация – и съм много щастлива, че блогът е от полза за жените, които търсят помощ.

Първите7: В последните седмици темата за кърменето на обществени места нашумя в общественото пространство твърде много, вие смятате ли, че тази тема изобщо трябва да е обект на обществен дебат?

Хр. Я.: Ако ме бяхте попитали преди въпросната медийна буря, щях да отговоря, че не е необходим дебат за нещо, което е напълно естествено и което се приема съвсем нормално от обществото. Продължавам да съм искрено изненадана от всичко, което се изля в пространството по тази тема – защото реалността извън интернет е съвършено различна и на кърмещите майки практически никъде не се обръща някакво внимание, а когато въобще някой коментира, най-често е умилено и с радост. От друга страна, е изключително тревожен фактът, че повечето от негативните коментари са от жени – много е тъжно, че вместо да се подкрепяме жена към жена, позволяваме такива неща да ни разделят. Майчинството е достатъчно трудна и отговорна задача, дори без да се превръща в бойно поле между майките.
Положителното на цялата драма обаче е това, че очевидно кърменето е много важна тема за обществото, щом подобна тема предизвиква толкова широк обществен дебат.