7 любими стихчета за зимата
Ех, че време! Ех, че сняг!
от Георги Авгарски
Над тополки, над ели
ситен сняг вали, вали
и рекичката бъбрива
в снежен,
нежен
пух се скрива.
През долчини, през била
Баба Зима е дошла.
Бяла зима
ветровита,
мило кима
и ни пита:
— Имате ли вече всички
ръкавички
и шейнички?
А ушанки и ботушки,
да ви пазят от вихрушки?
Бяла зима
ветровита,
ту ни кима,
ту налита.
— Хиу, фиу! — буйно вее.
Духа,
буха
и лудее.
— Хайде, палавници малки,
направете си пързалки!
Ех, че време! Ех, че сняг!
Ех, че весел вик и бяг!
Врабче
от Чичо Стоян
Сняг се сипе
на парцали;
вее буря,
веят хали.
А отвън се
чуй врабчето
как се моли
на детето.
И кой знае
му езика,
той разбрал би
как му вика:
Джив-джив!
Аз, дете, съм
още жив,
още жив!
Нека веят
бури, хали,
нека сняг се
сипе, вали…
Ако имаш,
ти сърце,
то ми хвърляй
по зрънце.
Джив-джив!
Аз, дете, съм
още жив,
още жив!
И игрив,
и скоклив!
Джив-джив,
джив-джив!
89,345 преглеждания
