3. Съобразете темперамента и физиката на вашето дете
При масовия спорт „за всички“ рядко има предварителна селекция. Във вида, в който много от дейностите се практикуват – „два пъти в седмицата“ рядко се и достига до високи спортни постижения. Трябва са се знае обаче, че предварителното съобразяване с индивидуалността на трениращия е много важно за успешната реализация.
Различните спортни дисциплини работят в различни работни режими за физическото и психическото тяло и почти няма човек, който да може да тренира ВСИЧКО. Едни са бегачи на дълги разстояния, други са спринтъори. Балерината никога няма да стане шампион по сумо както и обратното.
– Физически данни:
Физиката е едната страна на монетата. Тя може да се прецени лесно, особено от опитния треньор. Задължително го попитайте още в началото дали вижда потенциал във Вашето дете и дали има смисъл да се започва (или продължава) с дейността. Въпреки, че днес фокусът е обърнат напълно към „клиента“ и дали на него ще му хареса заниманието, имайте предвид, че правилният поглед е по-скоро обратния – дали Вие сте подходящи за съответното занимание. В това няма нищо лично и обидно! Трябва да сте само благодарни, ако някой Ви насочи какво да (не) правите, защото да изберете правилно „Вашето“ нещо е определящо за това колко далеч ще стигнете.
– Темперамент:
Докато физиката е само проявление на вътрешните качества, темперамента е онова, което ни движи отвътре. Един меланхолико – флегматичен тип трудно би се реализирал в някоя силно динамична дисциплина (например спринт), както и един силно енергичен тип трудно би се „успокоил“ с нещо по-бавно (например йога).
– Психо-емоционални фактори:
Какво е Вашето дето? Състезателна личност ли е? Публичната изява мотивира ли го или по-скоро го плаши. Може ли да губи или е свикнал всички да му повтарят, че е „Номер 1“. Индивидуален играч ли е или мисли и за другите?
Спортът (пре)възпитава! Може да използвате състезателната дейност, за да научите своето дете да бъде борбено и устремено, а да се научи да губи ще му бъде ценно и занапред. Отборните спортове развиват социалните умения и чувството за общност, а индивидуалните дисциплини биха паснали добре на по-интровертен тип деца, които обичат своята (самостоятелна) компания. Ако мислите, че състезанието не е Вашето нещо и искате да обърнете фокуса от съревнованието към споделеността с другите и към това да ставаме по-добри от себе си, има подходящи несъстезателните двигателни активности: несъстезателни танци, някои бойни изкуства (Айкидо), йога.
4. Съобразете се с желанието на детето, но решението вземете Вие
Внимавайте до колко определящо за Вас е „на детето да му хареса“. Aко на него му харесва по цял ден да лежи на дивана и да гледа детски, ще го оставите ли? Aко не иска да отиде на училище днес? Всеки път ли преди да си напише домашните, го питате?
Разбира се, че е важно да се съобразите с мнението на детето. Все пак това е нещо, което ще прави то, не Вие. Не попадайте в капана на свръхамбициозните родители, които проектират своите (неизживяни) мечти върху децата си, без изобщо да се съобразят с тяхната индивидуалност. НО! Съобразете се с детето си по адекватен начин. Не го натоварвайте с отговорност, която то не може да поеме като оставите избора изцяло в неговите ръце. Чрез мъдростта на зрял Родител Вие може много по-добре да прецените дали дадена дейност носи ценности и позитиви в дългосрочен план, отколкото само мимолетно забавление и еуфория. Съставете списък с дейности и школи, които според Вас са ценни и обсъдете вариантите заедно. Заведете го да гледа на няколко места. Дайте му възможност да пробва няколко урока без да го записвате. Попитайте го как се чувства в тренировките. Дали го вдъхновяват и предизвикват. Дали има нещо, което го притеснява. Слушайте активно, но не се доверявайте изцяло. Имайте предвид, че мотивите, по които детето избира, може да не са същите като тези, които вие имате. Едва ли някое четиригодишно ще ви каже: „Учителят е много строг и ме плаши, но вярвам, че това ще е добре за мен в дългосрочен план“ или пък „ Тези упражнения са много трудни и изморителни, но това ще ме направи по-здрав и по- издръжлив“. По-вероятно е да чуете днес: „Танците са „най-великото нещо на света, запиши ме, запиши ме!“ … А утре: „Не искам повече… не харесвам танци…“. Ето къде идва ролята на Родителя, който да отсява същественото от инфантилното. Да насочва и подкрепя. Да обясни, че това, че ни е трудно, не трябва да ни плаши – така ставаме по-силни. Това, че понякога не ни се ходи е нормално, защото е човешко да се изморяваме, но трябва да бъдем постоянни, за да постигнем каквото и да е. Че ще има трудности и изпитания, но не те са пред нас, за да изпитат нашата воля… Проявете търпение и дайте време на детето да свикне – не се отказвайте при първото „не искам“!
Разбира се, ако отказът е категоричен и всеки път за дълго време, няма смисъл да настоявате. Потърсете обаче реалната причина за този отказ – на детето не му харесва конкретната спортна дисциплина, или не го привлича идеята да се движи въобще? Признаци за второто е, ако системно отказва да тренира каквото и да му предложите, където и да го заведете. Ако това е случая, помислете какво е ежедневието му, дали не е свързано с твърде много статика и дали не е време да преосмислите неговите навици. Колкото по-голямо става детето, толкова по-трудно ще Ви бъде да (го) промените.
5. Школата е много важна
При избора на спортна дейност е много важно да изберете правилно не само дейността, но и клуба, в който ще практикувате. Ценностите на школата – има ли такива и доколко ясни са те за външния свят ( и за самите практикуващи). Кое е най-големият фокус – постиженията или израстването на Личностите? Има ли нещо друго освен състезанията и медалите? Пазете се от организации, които силно крещят: ние сме най-добрите!! Особено в несъстезателните дисциплини подобни твърдения не само че са абсурдни (според кого и за кого са най-добрите!?), но и противоречат на спортсменската етика: да ставаме добри, защото се развиваме, а не защото „мачкаме“ останалите.
– Треньорите :
Треньорът е много важен. Може би най-важният фактор, който трябва да ръководи изборът Ви. Споделя ли Вашите ценности/ съответно вие неговите. Бихме ли му се доверили за възпитанието на Вашите деца? Уважавате ли го? Отдаден ли е на дейността си? Професионалист ли е? Вдъхновяваща Личност ли е?
– Материалната база:
Пазете се от луксозните зали, за които най – голямото (и единствено) преимущество е интериорът на помещението, но и не се примирявайте с места, които не покриват елементарни санитарни изисквания. Недопустимо е да се прави компромис с хигиената, температурата, уюта, особено, когато става въпрос за деца. Средата възпитава – красиво ли е, подредено ли е, изискват ли децата да се грижат за мястото си?
– Графикът:
Колко общо часове на седмица провежда клубът? Част ли са от мултифункционална зала с позиции два–три пъти в седмицата, или помещението се ползва само за целите на школата, пригодено е изцяло за нейните нужди и се предлага ежедневен график. До каква степен се работи според нивото и възрастта на участниците, има ли класификация на групите или всички тренират заедно. Колкото по – тясна е специализацията и колкото по-професионално се работи, толкова по-сериозна е школата.
Абсурдно е да си помислим, че „Златните момичета“ тренират два пъти в седмицата в кварталната зала, наред с начинаещите деца, които току-що започват?!
– Ангажираност:
Има ли събития извън регулярните тренировки? Провеждат ли се тренировъчни лагери, обучения и семинари? Има ли инициативи, които обогатяват основната дейност и търсят ангажираност от страна на деца и родители? Разбира се, че допълнителните дейности не са фокуса на заниманието, но те говорят за отдадеността на треньорите и тяхното желание да обогатят своите трениращи цялостно. Всичко извън тренировките (разбира се, когато връзката е адекватна), обогатява клуба отвътре, като засилва общата мотивация на трениращите и ги превръща в сплотен колектив.
6. Евтиното излиза скъпо
Цената не е без значение. Факт. Всяко семейство преценява своите възможности. Но, ако изисквате качество на обучението, бъдете готови да платите справедлива цена. Ако не сте склонни да давате, не изисквайте и да получавате. Уважавайте труда на преподавателите/ треньорите, особено ако те са професионалисти /занимават се само с тази дейност/. Много хора днес ‚броят“ работните часове на учителите, НО имайте предвид, че преподавателската работа не е САМО по време на часа. Един добър треньор се подготвя преди него, отделя допълнително време, за да изготви цялостна програма, да замисли и организира допълните активности, свързани с дейността, да ръководи организацията и административната дейност на клуба. А това трудно би се случило, ако той работи на пълно работно време другаде, защото средствата, които получава от школата не са достатъчни, за да се изхранва.
Помещението. Наемите са скъпи. Доброто оборудване и поддръжка на залата – също. Оценявайте добре изградените материални бази. Особено ако те са самофинансирани. Особено ако се ползват само за целите на дейността – това означава, че ръководителите на клуба са истински професионалисти, които искат да изградят място, съобразено изцяло с изискванията на дейността, вместо да делят пространство с най-различни, често не съчетаващи се дейности, за да спестят разходите.
7. Преценете инвестицията
Да, организираните спортни посещения са дългосрочна инвестиция и за да имате успех, трябва да ги разглеждате именно като такива – не като временно занимание за уплътняване на времето, нещо, което правим сега, защото „имаме време, пари и ни е близо“. Преценете не само финансовия фактор, а и времевия, организационния, емоционалния. Изисква се ангажираност не само от страна на детето, но и от страна на Родителя. Часовете и мястото са ви удобни сега, но след една, две години ще имате ли възможност отново да посещавате? Бихте ли направили жертва с други неща от Вашето ежедневие, защото дейността Ви е ценна? Ще имате ли силата да подкрепите детето, когато срещне трудности (а такива със сигурност ще има), да му припомните колко много труд и усилия сте вложили и да го насърчавате да продължава, преоткривайки първоначалните цели, които заедно сте си поставили?
8. Повтаряйте си вашето „ЗАЩО“
Спортът не е приятно забавление или начин да запълним свободното си време, той изисква много време, усилия, често причинява болка и създава трудности и ако не знаем ясно защо го правим ще бъдем склонни да се откажем лесно.
Добре е да помните първоначалните мотиви, с които сте започнали и периодично да ги преповтаряте – изпълнили ли са се очакванията Ви, или сте открили неподозирани позитиви? Запазили ли сте същото отношение или то се изродило в друго… Продължавате ли да посещавате тренировките с онзи плам, или вече те са само скучно задължение. Останало ли е нещо друго, по-трайно и значимо след като първоначалната страст е изтляла? Никога не е късно да се преориентирате, но и не загърбвайте многогодишни усилия, заради нова „тръпка“. Имайте предвид, че заниманията са като връзките – първоначалното „влюбване“ със сигурност отминава, но единствено времето е тестът, който може да покаже има ли и нещо повече, заради което си заслужава да се дерзае.
Няма резултати без Труд.
Няма постижения без Воля.
Няма победа без Постоянство.
И не забравяйте, че най-важната победа е победата над себе си – или това да преодоляваш собствените слаби черти и да се научиш да продължаваш, когато всичко крещи „откажи се!“ Именно упоритостта и (само)дисциплината са най-ценните уроци, които може да Ви даде спортът! Вземете ги! Заслужава си!
Вижте част 1 ТУК
Автор: Весела Велин, III дан Айкидо
съосновател на Айкидо Шинчоку Доджо
www.shinchoku.club
