С всеки ден се убеждаваме, че малките деца нямат копче за изключване. Често, когато са уморени, те просто започват да се движат още по-бързо, като пренавита играчка, докато не паднат.
Лошата новина е, че някои деца се раждат обичащи спането, а други – не. Добрата новина е, че заспиването е въпрос на навик и всяко дете може да бъде научено. Това може да отнеме известно време, за да се развие и затвърди този навик, но в крайна сметка детето ще се научи да си ляга, да заспива и да си остане заспало цяла нощ. Ето как може да се случи това:
Започнете процеса на успокояване рано вечерта.
Децата, които тичат и щуреят напред-назад, не могат просто да се изключат и да минат в режим за лягане. Ако например, таткото се прибира от работа след вечеря и преди сън, нека да прекара времето с детето си в четене на приказка или някаква спокойна игра, вместо в бурна гонитба. Подхвърлянето във въздуха и гоненето из стаите, може спокойно да остане за почивните дни.
Следвайте едни и същи ритуали всяка вечер, когато това е възможно.
Вечеря, баня, приказка, целувка за лека нощ, завиване на детето и всички натрупани в леглото играчки, светлината в стаята угасва и … сън. Да, това може да звучи много изтъркано, но е страшно ефективен подход. Внимавайте да не усложнявате твърде много ритуалите или да прибавяте нови, защото времето им за изпълнение ще се увеличава, детето ще иска още и още и накрая те ще загубят смисъла си. Вашата цел е да му създадете усещане за спокойствие, сигурност и предвидимост.
Има деца, които са вечната опозиция и при тях подобни схеми и ритуали не работят. Тогава може да опитате това: използвайте часовника да бъде „лошото ченге”, вместо вас. „Виж, стана 8.10. Ако излезеш сега от ваната и си измиеш зъбите, ще има време за още една приказка за лека нощ, преди да изгаснат лампите в 8.30.” По този начин вие заставате на негова страна и детето няма как да се бунтува срещу вас. Освен това се учи на отговорност, както на това да взима правилни решения.
Помогнете на детето си да настрои биологичния си часовник.
Малчуганите трябва да си лягат всяка вечер по едно и също време. Повечето деца имат естествен биологичен часовник, който им казва да си лягат рано вечер. Проучвания доказват, че при бебетата, малките деца и тези в предучилищна възраст, този часовник е настроен за сън между 18-19.30 часа. Когато пропуснат този момент и останат до по-късно, адреналинът им се покачва и им става много трудно да се отпуснат и да заспят.
Намаленото осветление около час преди времето за лягане, действа по същия начин, както бавните, успокояващи вечерни занимания и помага на тялото на детето да се настрои за сън.
По време на вечеря следете за онези трудно удържими прозевки. Те са сигурен сигнал, че детето е уморено. Изпуснете ли този момент и мине ли то в пренавития режим, слагането в леглото става доста по-трудна задача.
Направете мястото му за сън уютно.
Целта е, като си легне детето да няма дразнители, които да изострят сетивата му и да му пречат да се отпусне. Уверете се, че в стаята е тихо. Да не се чува телевизорът от съседното помещение, например. Дръпнете плътно завесите, така че да не влиза светлина отвън. Съобразявайте завивките и пижамката да са подходящи за сезона и за температурата в спалнята, така че да не му е, нито студено, нито прекалено топло. И веднъж щом свалите памперсите, се уверете, че ходенето до тоалетната е последното нещо, което детето прави преди лягане.
Пълно стомахче
Много малки деца имат нужда от нещо леко за хапване преди лягане, особено в периодите на усилен растеж. Чаша топло мляко или малка филия с кашкавал, нещо обикновено, което няма да е твърде интересно за детето и е без захар. Важно е да не е голямо количеството и задължително да е преди миенето на зъбите. Ако решите, може да включите малкото хапване в ритуалите за сън.
Следобедбата дрямка е важна.
Не се отказвайте твърде рано от следобедния сън. Въпреки че всяко дете има различна нужда от сън, в повечето случаи следобедната почивка е нужна поне до 3-годишна възраст. Много малчугани, които не си поспиват след обяд, по някое време привечер стават раздразнителни и мрънкащи, което прави слагането им в леглото по-трудно.
Осигурете на детето достатъчно движение и разходки на чист въздух.
Прави са възрастните хора, когато казват, че децата спят по-добре, след дълга игра навън. Като са уморени, спят „като къпани”. Единственото, с което трябва да се съобразим е, да не правим разходките вечер, преди времето за сън, защото това действа ободряващо.
Сладки сънища, скъпо дете!
Прочетете още:
