Децата са гросмайстори още с раждането си. Умеят да поставят нас, родителите в пълен шах! И вместо бързо да се предаваме, което е пагубно за всички следващи партии от трудната житейска игра, можем ловко да се измъкнем и да продължим. Ето тези ситуации и препоръчителните реакции:
1. Не бях аз, той беше. Да, децата често в страха си от наказание бягат от отговорност. Да си признаем – и на нас, възрастните, също ни се случва. Какво да правим? Влизаме в ролята на детектив и внимателно със спокойствие изслушваме и двете страни. Може да предложим чаша вода и парче ябълка за подкрепа и кураж. Важното е да поставим акцент не върху виновното дете, а върху „лошото“, тоест негативните последици от постъпката му и върху „болката“, която несправедливо обвиненото дете би изпитало.
2. Няма! Това е често срещана реакция при детето, в която родителите обикновено ставаме още по-настоятелни в задачата, която сме му поставили, а то от своя страна става още по-инатливо. Затова – провокирайте го. Съгласете се с него без емоция. „Ами, добре, недей. Както кажеш. Само искам да ти споделя, че това ти поведение ме наранява. И ми е тъжно. Мисля, че няма да имам настроение да си играем по-късно.“ И излезте от стаята и оставете детето само с неговите мисли. Ако сте навън, просто се отдръпнете леко встрани. Вероятността да направи това, което сте му поръчали е много по-голяма, отколкото, ако му извикате: „Чу ли какво ти казах?!“
3. Ти ми обеща! Да, детето има право. Внимавайте какво сте казали и как сте го казали. Ако малката или малкият възприеме ваши думи за обещание, непременно го спазете. В противен случай детето ще се почувства излъгано и разочаровано. И съвсем скоро ще започне също да не спазва обещанията си.
4. Няма да спя сама в стаята. Отговорът? „Ти не си сама, имаш пълна стая с играчки, които те очакват цял ден да се прибереш от градина. През нощта те пазят и правят така, че да сънуваш хубави сънища. Но пък може в неделя вечер веднъж в месеца да ни идваш на гости в нашата спалня и да спиш при нас. Можеш да поканиш и играчките“. Договорете се обаче за конкретна вечер, а не за „някой път“. Иначе детето не го разбира и настоява за това всяка вечер.
5. Имам най-гадният брат на света! Така ли? Попитайте го тогава „А каква е причината да мислиш така? Искаш да кажеш, че имам гадни деца? Според мен и ти, и брат ти сте прекрасни и добри деца. Просто понякога не е в добро настроение и се държи по начин, по който не ти харесва. Но мисля, че и на теб се е случвало, нали? Хайде да му помогнем да си подобри настроението“.
6. Мразя тази храна. Реакцията: „А коя обичаш? Хайде да си направим списък с любимите ти храни или да ги нарисуваме.“ Възможно и нормално е детето да не обича всички полезни и здравословни храни, но е неизбежно да има и такива, които със сигурност харесва. Добре е да ги знаете и му приготвяте тях, дори да се повтори два или три пъти в седмичното меню.
7. Искам, искааааам! По принцип е чудесно, когато детето заявява своите желания и се старае да отстоява себе си. Но не трябва да му позволявате да се глези и да капризничи. Къде е разликата и как да го направите? „Ти сигурен ли си, че искаш точно това? Наистина ли е важно за теб? Какво ще се случи, ако не получиш тази играчка, не отидем на кино и не ти купя желирани бонбони? Като се замисля вкъщи има поне три самотни играчки и една неотворена игра, може да поиграем заедно на нея! Ти ще ми покажеш как, искаш ли? А довечера може да си направим пуканки и ще гледаме домашно кино на дивана и после ще си направим пижамено парти!“ Целта е да разсеете детето от това „искааааам“ и да му създадете нов фокус, нови възможности и то да си даде сметка, че може да се забавлява и по друг начин, не да се фиксира върху моментното си желание.
Статията е подготвена от Невена Басарова-Дичева, специалист по етикет и добри обноски и основател на Първа Детска Академия за Добри Обноски.
