Станах майка преди малко повече от година и колкото и странно да звучи – всичко се оказа точно обратното на това, което очаквах. Звучи ли ви познато? Интересното е, че повечето майки упорито се опитват да ни убедят, че майчинството е само цветя и рози, но аз не съм съгласна. Или може би съм едно огромно изключение и не се вписвам в стереотипа на добрата майка, чиято кухня ухае на прясно изпечени курабийки.
Е, искам да ви призная някои неща, ако поне една от вас се разпознае в тях, то нека знае, че не е сама.
1. Майчинството е пълна бъркотия
Пригответе се за памперси в хладилника, трохи по пода, мръсни чинии, сълзи, безсъние, страх, безпомощност. За да се подредят нещата трябва да запазим спокойствие, да се опитаме да мислим колкото може по-рационално и да подредим решенията на проблемите според това от какъв приоритет са за цялото семейство.
2. Следродилната депресия не е мит
Разбира се, всяка от нас си мисли „На мен не може да се случи“, но голяма част от майките преминават и през това. Идва сякаш от нищото и разпилява цялото ни същество на малки парчета. На някои им трябва повече време, а на други по-малко, за да ги съберат и да продължат напред, но малко са късметлийките, които са подминати от това. Ако все пак се случи – добрата новина е, че си отива така както е дошла – изведнъж.
3. Сълзите са част от прехода
От радост, от мъка, от безсилие, от умиление, няма как да ги избегнем. Още по-лошото е, че всички истории, свързани с децата ни докосват много повече от преди. Рекламата за смс-и в помощ на изоставените деца, която преди подминавахме, сега ни разплаква, искрено ни боли за всяко страдащо дете и родителите му, плачем с жените, които не могат да имат свое дете и се радваме с тези, на които се е случило чудото. Както казах – сълзите са част от прехода.
4. Не мога да се справя с всичко
Не мога едновременно да се грижа за детето, да го занимавам, да чистя, да готвя – за нас и за него по отделно, разбира се, да пера, да гладя, да пазарувам, да отделям време само за себе си, да изглеждам добре, да работя, да се срещам с приятели, да съм в крак с модата и да знам кой е седмичния блокбастър и песните в топ 10. Но все пак аз съм просто майка, а не някакъв суперчовек. И ако имам нужда от помощ – аз си я търся и не ме е срам.
5. Понякога притеснението взема връх
Страхът за здравето и живота на децата ни понякога взема връх над всичко. А неограниченият достъп до информация, който се предлага днес е нож с две остриета. Колко от вас са ставали нощем, за да проверят дали бебето диша? Колко от вас търсиха снимки на „скарлатина“, когато бебето се изрина? Е, добре дошли в клуба! Това е само част от предизвикателството да бъдеш майка.
6. „Аз никога няма да…“ или как всичко се променя
„О, аз никога няма да оставя детето си да ме манипулира с плач, нито пък да гледа телевизия, да говоря в множествено число за него, да изпадам в истерия на тема кърмене, захранване, био-отглеждане, здравословен начин на живот, ваксини…“
И изведнъж – щрак, всичко се променя. Редовно папкате и се нааквате, носите го до откат, четете статии и форуми на тема „Как да бъда най-добрата майка“, влизате в безсмислени спорове със знайни и незнайни „колежки“ по теми, които до вчера са ви били „тъмна Индия“ и се сърдите, когато някой ви каже, че правите тези неща.
7. Отношенията с партньора не винаги са идеални
Появата на дете си е изпитание дори за най-хармоничните взаимоотношения. Майката и бащата възприемат детето по различен начин и това влияе на самата връзка в много аспекти. Опитайте да запазите топлината към човека до вас и разберете, че на него също не му е лесно. Когато има проблем го обсъждайте заедно и търсете решение. Грешката, която жените най-често правят е, че се затварят в себе си и страдат, защото „той не разбира каква майка-мъченица съм и мисли само за себе си“.
Щастливите деца израстват сред щастливи родители – не го забравяйте.
Какво бихте си признали вие?
автор: Веси Димитрова
