Често в пристъп на гняв родителите казват неща, за които впоследствие съжаляват. Какво обаче се случва с психиката на детето, когато ежедневно чува от своята майка или татко думи, които го наскърбяват?
За някои от вас тези седем фрази ще прозвучат абсурдно и далечно, на други ще им се сторят съвсем познати. Достатъчно е да прекараме половин час в кварталната детска площадка и като нищо ще чуем поне една от тях:
1. Лошо дете!
Това е израз, който доста често употребяваме, когато детето прави нещо, което не ни се струва редно. Добре е обаче да знаем, че децата приемат повечето наши думи абсолютно буквално и ни имат пълно доверие, че им казваме истината. Ако детето ни по няколко пъти на ден чува изрази от типа „толкова си лош”, „правиш само лоши работи” и „ти си лошо дете”, наистина ще повярва в това. Когато самото то е убедено, че е лошо – съвсем естествено е да влезе в тази роля и да я изпълнява с лекота.
2. Ти си точно като баща си!
За децата е пагубно непрестанното сравняване – независимо дали е с родител, по-голям брат, приятел или съсед. Ако имаме негативно отношение към другия родител и постоянно прехвърляме този негативизъм към детето, това неминуемо ще доведе до отрицателно въздействие върху малкия човек. Ако детето счупи чаша и чуе „толкова си непохватен, точно като баща си”, това ще му вмени чувство на вина и усещане за неспособност, която носи по наследство. Обратният вариант е също толкова нездравословен – ако например казваме: „толкова си разсеян – ще ми се да беше паметлив като татко ти”.
3. Ама че си глупав(а)!
Да кажем на детето, че е глупаво, дори и на шега, е като да го изгорим с нагорещено желязо. Детството е период, в който се формира самооценката на нашия малък наследник. Тази самооценка ще бъде ключова за поведението му като възрастен, за неговата способност да изгражда приятелства и интимни взаимоотношения. Ако детето развие усещането, че неговите най-близки хора – родителите му, са скептично настроени относно интелектуалните му възможности, това може да доведе до необратими последици за самочувствието.
4. Писна ми от теб!
Думите, изразяващи безразличие или отегчение към детето също не са за подценяване. Родителството е един непрестанен тест за нашето търпение, здрави нерви и способност да се справяме с трудностите, възникващи във възпитателния процес. Може да ни писне от работата, от някой сериал или от това да правим сутрешната си гимнастика, но не и от детето ни. Обикновено казваме тази фраза просто като моментен изблик на нерви, без дори да подозираме, че може да нараним детето и то да се почувства като най-голямото ни бреме.
5. Нищо не правиш като хората!
Обобщенията и крайностите са едно от нещата, които трябва да умеем да избягваме и за които да бъдем особено внимателни. Дори и детето да не се справя с нещо така, както ни се иска, не е редно да бъдем крайни като го караме да се чувства неспособно във всяко едно начинание. Ако вашето дете се е провалило на някой изпит в училище, намерете начин за градивна критика и не забравяйте да го похвалите, когато постигне успех, дори и това да се случва по-рядко от очакваното.
6. Изглеждаш ужасно
Да критикуваме детето относно външния му вид е безспорно един от най-лесните начини да го нараним и да му създадем комплекси. Независимо дали става въпрос за неговите килограми, прическа, походка или начин на обличане, изключително важно е да подбираме правилно думите, с които да обясним на детето, че му е нужна промяна. Нека то има усещането, че разполага с приятел и съюзник в лицето на родителя. Това не означава да прекаляваме с хвалбите и комплиментите или да му спестяваме истината, когато детето е избрало неподходящо облекло или е пропуснало да се среши.
7. Ще ми се да не беше се раждал…
Ако има класация на най-ужасните неща, които можем да кажем на детето си, то тази реплика определено ще заеме първото място. Нито една детска постъпка или моментен гняв на родителя не е в състояние да оправдае подобни думи. Преди да изречете каквото и да било от този тип, помислете си как вие бихте се чувствали, ако вашите родители ви кажат нещо подобно.
