Прочетете и първата част на материала
О, Боже! Той умира!
Доста убеден съм, че момченцето ми има рак на пъпа. Също така, всеки път, когато се разпъшка нощем, че се задушава. Скачам от леглото, светвам лампата и се риближавам до него, за да проверя дали не се е задавил с повръщаното си. После, когато най-сетне е замлъкнал, започвам да си мисля, че несъмнено нещо съм пропуснал и че той се е задавил наистина и затова сега не издава и звук. Пак светвам, пак отивам до него, за да проверя дали диша. Понякога диша прекалено бързо. Понякога диша прекалено бавно. Всяко изкашляне за мен е изкашлянето с главно „и“. В крайна сметка той огладнява и се буди, а аз се успокоявам поне малко, докато Стиви го храни. После го слагаме в кошарката му и цикълът започва наново.
Рационалната ми част знае, че се държа глупаво. „Фактологическата“ част от мозъка ми регистрира, че Капитанът си е добре, дори цяла нощ да пъшка като коза. Но проблемът е, че тази точно част от мозъка ми вече е изключила, май е било някъде по времето, когато съм се опитвал да си налея вода в солницата.
Мразя тъпата ти видео-игра. А аз пък мразя тъпото ти домакинско предаване!
Съвсем резонно е да кажем, че Стиви и аз бяхме доста на ръба на разрива. Помните ли как някой наскоро беше казал, че всеки разговор, докато наоколо крещи малко бебе, е всъщност караница? Е, всеки разговор, който се случва, докато един или няколко от участниците в него страдат от жесток недостиг на сън, съответно са зверски изнервени, също има огромен потенциал да се превърне в караница. След като уточнихме тези основни истини, макар и че срещнахме няколко затруднителни ситуации, ние със Стиви се справихме забележително добре с всичко. Напълно възможно е и да съм отправил недотам неохбходими забележки защо именно аз не трябва да бъда принуждаван да гледам телевизионно предаване за канадци, декориращи дневните си, а пък точно онази вечер Стиви беше тръгнала към моя Плейстейшън с чук в ръка, но освен тези 2-3 дреболии, си караме отлично даже.
За да се справяме толкова изключително добре, стараем се всеки да дава на другия пространство и да си помагаме с кратки дрямки колкото е възможно по-често. Неблагоприятен страничен ефект на това е, че Стиви ми липсва. Всичко се върти около децата сега, както и трябва да бъде, но все пак нямам търпение да влезем в някакъв установен ритъм – доколкото наличието на 2 деца го позволява, де.
Тези 5 неща са някои от най-трудните за преодоляване, когато в дома ви се появи новородено, а аз бях забравил за всички тях. Но има толкова много прекрасни неща, които пък ясно си спомням. Ето няколко от спомените ми за съвсем малкия престолонаследник:
Успокоява се на мига, когато се отпусне на гърдите ми и чуе сърцето ми
Уханието на главичката му (доста по-добре от пъпчето, което вече си е съвсем наред)
Когато целувам крачетата му, миниатюрните му пръстчета се свиват около горната ми устна
Тези мътно-сиви бебешки очички
Триъгълните нокти на пръстчетата на краката му
Звуците, когато суче (може и да вис е струва странно, но според мен е прекрасно)
Изражението на лицето на Стиви, когато го погледне…
Не бих заменил тези първи дни за нощо на света. Добри времена… много, много добри времена.
С обич,
Татко
Източник: Ask Your Daddy
